Всеки образован човек знае много добре, че такова нещо като вечен двигател не може да съществува. Такива са законите на физиката. И въпреки това дори големите учени в наши дни се опитват да работят над този „проблем“, като създават най-различни хитроумни приспособления, с които навремето са можели наистина да изкарат „много пари“. Това са т.нар. вечни играчки – гениално сътворени идеи, които наистина приличат на перпетуум мобиле.


Отново повтарям – в съществуването на вечни двигатели са вярвали и вярват единствено неграмотните хора. Още в началното училище физиката ни учи на закона за съхранение на енергията, който напълно доказва, че няма как да създадете нещо, което да се движи безкрайно много, без да получава енергия от външен източник. Темата е толкова стара и обширна, че можете да посветите живота си на нея и… накрая да се окажете излъгани и разочаровани.


За да се поразвеселим с няколко такива хитроумни приспособления, имитиращи вечен двигател, ви предлагам следващите няколко идеи, подбрани от сайта mbdevice.ru.

 

EcoMow Harvester

Собствениците на хубави полянки пред домовете си са запознати много добре с проблемите около подстригването на тревата. Това е много скучна, досадна, но необходима задача – за да изглежда моравата ви добре. Ако ползвате електрическа косачка, то батерията и постоянно пада и трябва да я зареждате непрекъснато, ако е с кабел – той се заплита, пречи, откачва. Бензиновите косачки миришат, шумят ужасно, тежки и скъпи са. Изобщо – има ли косачка, има проблем.


Осъзнавайки тези „огромни проблеми“ на ежедневието ни, аспирантът Джейсън Форс от университета Джордж Мейсън (САЩ), заедно с екип от съмишленици създава роботизирана косачка. На пръв поглед това устройство е напълно автономно и независимо от източниците на енергия. Като идеята е следната – косачката подрязва тревата, като я събира и я използва като… източник на енергия. Все едно я похапва за закуска.

 


Всички органични съставки на подстриганата трева се подлагат на въздействие от висока температура и налягане. В резултат те се превръщат в сухи гранули, които косачката може да използва за като горивни източници. Устройството притежава нещо като миниатюрен реактор, където протича процесът по създаване на гранулите, а създаденото гориво захранва двигателя.


Интересното е, че днес прототипът на косачката EcoMow Harvester е напълно функционален и създателите му търсят спонсори за реализацията му на практика. А докато чакат, създателите му непрекъснато го усъвършенстват – например вече са добавили GPS навигация, която в комбинация с картите на Google може да координира косачката така, че да работи самостоятелно в определени граници – на вашата ливада.

 

Прахосмукачката Limbo

Ако косачката все пак е продукт за по-богатите хора с красиви ливади, то прахосмукачката определено присъства дори в домовете на доста по-бедните хора. И ако се замислите какви „неща“ гълта тя ежедневно… идеята от предишния продукт вероятно може да бъде реализирана и при тях. Точно тази идея е дошла в главите на двама съвсем отделни един от друг изобретатели.


Концепцията за прахосмукачка с „вечен двигател“ е предложена от Елиът Коен и Нийл Винсенти, които проектирали работещ модел на такова устройство и през миналата година са го демонстрирали на чикагското изложение International Housewares Show. Възможностите на тази разработка са наистина огромни – то е способно да се изкачва само по стълбите, да определя само замърсените участъци с помощта на сензори, както и да решава само маршрута за почистване. Дизайнът на робота прахосмукачка повтаря стилистиката на… марсианския ровър Curiosity! Според конструкторите именно тази схема помага на творението им да е толкова маневрено.

 


И тук идваме до основния момент – захранването. То е поверено на автономен източник, който използва... микробна електролиза! С нейна помощ може да се получи енергия от органични остатъци (материя като прах и боклуци). Такива горивни елементи са създадени отдавна (методи за преработка на органична материя в електричество), само че не са прилагани на практика. Ако обаче робот като Limbo може да се конструира и да се предложи на пазара на достатъчно приемлива цена, то автономният робот спокойно ще може да се настани във всеки дом и… няма да мислите изобщо за него. Той ще се разхожда, чисти и захранва сам.

 

Вечна писалка от Pininfarina

Колкото една вещ е по-функционална и трайна, толкова е по-ценна. Например по-високият капацитет на един акумулатор и повечето цикли на презареждане го правят по-скъп от аналозите му, нали? В романите на писателите фантасти (като Клифърд Саймък например) изобилства от интересни вещи и парадоксални събития, които са предизвикани именно от такива вечни продукти – например вечни ножчета за бръснене, несвършващи никога запалки и т.н.).


Подобно на продукт от научнофантастичен роман по време на изложение за канцеларски принадлежности във Франкфурт е демонстрирана писалката 4.EVER Pininfarina Cambiano. Тя не се запълва с мастило никога и не е нужно да я презареждате, като можете да си пишете с нея цял живот. Забавното е, че както знаете, Pininfarina не е компания за канцеларски продукти, а е италианска фирма, занимаваща се с разработка на дизайн най-вече на скъпи автомобили.


Тайната на вечната писалка се крие в специалната метална сплав от която е направена. Погледнато реално, писалката не е точно писалка, а особен вид… молив. Пишете с нея, а тя се „топи“ с незабележимо ниски темпове, така че може да я ползвате много, много време.

 


Преди създаването й, разбира се, през годините има много подобни проекти, но разликата е, че този не е вреден за здравето. По-старите топящи се писалки използват оловни сплави, докато при тази оловният компонент е заменен от патентована сплав на компанията Chic Trading. Тази история е пример за това, как нещо отдавна познато все пак отново може да привлече сериозно вниманието на обществеността, а компанията Pininfarina да напомни за себе си и възможностите си с концептуалните си продукти.


Вода от въздуха

Един от типичните примери за рационалните възможности при използването на природните ресурси е демонстриран от жителите на Лима – столицата на Перу. Тя е разположена в близост до пустинята Атакама и макар че се намира близо до Тихия океан, в тези области рядко падат дъждове. Годишната валежна норма е само около 13 милиметра, а влажността – цели 98%. След тази информация е логично да предположите, че в тези местности не достига прясната вода, като кладенците там са неефективни, а добивът на прясна вода от океана все още е прекалено скъпа инициатива.


Столичният университет по инженерни технологии на Перу предложил свое решение на локалните проблеми. Пред специалистите бил поставен проблемът да измислят рационален начин за добив на вода от наситения с влага въздух. Така съвместно с Mayo Draft FCB те създават генератор на питейна вода, отделящ живителната течност чрез кондензация на влагата. Рекламната агенция, с която работят учените, е избрана неслучайно – защото учените просто използват огромната им мрежа от рекламни пана и билбордове, за да вграждат в тях своите генератори за вода. Това решение е хитро – просто защото не се налага да се влагат допълнителни средства за инженерни конструкции, в които да се помещават нужните за целта уреди.

 


Въздушните потоци преминават през специална система за пречистване, след това протича процес по кондензация на влагата, която постъпва в модула, съдържащ нановъглеродни филтри. В резултат водата постепенно пълни охладения резервоар. И желаещите да използват водата трябва просто… да завъртят кранчето и да пият. Според изчисленията на инженерите само един модул от рекламно пано е разчетен да произвежда по 96 литра вода на ден!

 

Икономия от вятъра

Отново „вятърничава енергия“. През миналата година група от десет студенти от колежа Калинди към университета в Делхи, Индия, разработи проект за получаване на електроенергия от ветрогенератори. Дотук нищо ново, нали? Процесът е познат от години. Интересното в случая обаче са местата, където тези ветрогенератори ще бъдат разполагани… а именно – в метрото!


Вече се досещате защо, нали? Който се е возил на метро, много добре знае как още далеч преди влакът да е пристигнал на станцията, той се предшества от мощни въздушни потоци, изтласквани от вагоните в тесните тунели. Този факт е хубаво да бъде отчетен, за да разберем идеята на студентите – просто да използват енергията, която отива „на вятъра“.

 


Метро-ветрогенераторите, разположени при идеални условия, могат да генерират по около 12 киловата енергия ежедневно. И имайки предвид, че метрото в Делхи е най-голямото в света, разполагането на такива установки и сумарното им действие би било наистина значително. Общата дължина на линиите на това метро, по което се движат влакове, е около 200 километра! При разполагането на генераторите на ключови позиции в метрото сумарният обем на изработената електроенергия ще бъде около 700 киловата на ден. Което е сериозно нещо.

 

Танцувайте и създавайте ток

Ако се замислите как всеки човек ежедневно ходи, тича, скача и изобщо отделя сериозно количество енергия при движението си, няма как да не дойдете до логичния извод, че… ние харчим и губим доста енергия, нали? Ами когато танцуваме? Още повече…


Кинетичната енергия, която се отделя при интензивното движение, просто се губи в пространството. Така че, ако предположим, че можем да я съберем и преобразуваме в електричество, ще се получи доста сериозен потенциален ресурс. Именно това е в основата на разработката на холандската фирма Sustainable Dance Club. Те са създали специална площадка за танци, изработена с отделни модули, която може да произвежда електричество за сметка на подскачащите в екстремни танци върху нея хора.


Възможността тя да се сглобява от отделни елементи дава шанса да бъде разполагана и местена навсякъде. Всеки от елементите представлява квадратен блок със страна 75 см и височина 20 см. Вътре е разположен динамогенератор на енергия и когато човек настъпи такава плочка, благодарение на натиска и кинетичната енергия започва изработката на електричество. Обемът изработена енергия се следи на специално създадени за целта датчици, чиято информация се извежда в реално време на компютърния екран.

 


За ефективността на подобно изобретение може да се говори много, защото то е доста зависимо все пак от… външните фактори. Например от броя танцьори и интензитета на движението им. Според компанията, създател на пода, един човек може да изработва около 5 до 20 вата енергия. Но тя зависи от времето, което човек прекарва върху площадката в дискотеката. След проведените множество експерименти в различни нощни заведения възможностите на генериращия енергия под е привлякъл вниманието на големи компании. И към момента електрическият под се дава под наем за провеждането на изложения и рекламни акции.


Такива подове преди време се използваха само за подсветка и за светлинни ефекти, дори можете да видите нещо подобно в клипове на Майкъл Джексън отпреди много години. Но днес, използвайки генериращ енергия под, можете спокойно да зареждате смартфона си безплатно, докато танцувате.

 

Вечните кубчета лед

Тези продукти не са нещо ново и можете да си ги купите по интернет срещу не чак толкова голяма сума пари. Но те са интересни заради самата идея. Създадени са от Дейв и Калвин Лаитури (САЩ). Събрали нужните средства след кампания в Kickstarter, момчетата започнали да предлагат късчета метал от тип „неръждавейка“. Разположени в специална дървена кутийка, те напомнят по размер и форма късчетата лед за вашето уиски, а идеята е просто да ги слагате в хладилника и те да поемат ледения дъх от фризера в себе си.

 


Благодарение на физичните закони металът (сплавта), от която са направени, действа като акумулатор – те се охлаждат значително, а след това се пускат в по-топла напитка. Заради високата си степен на топлопроводимост те бързо отдават задържаната в себе си ниска температура и действат буквално като това да сложите бучки лед в напитката. На всичко отгоре времето за охлаждане също е значително намалено – слагате шайбите и напитката е охладена за секунди. Няма нужда да чакате ледът да се разтопи и… да промени вкуса на питието. Просто изваждате металните шайби и ги връщате във фризера да се „презареждат“. След което се наслаждавате на студеното питие отново и отново… до безкрайност!

Тагове: