Дяволските оръжия на Джеймс Бонд

Всички сме гледали поне по един филм за легендарния пич – Джеймс Бонд, който с лекота размазва злите съперници и накрая обикновено си ляга с най-хубавите мадами. За разлика от други супер герои като Хълк например, супершпионинът не разчита на грубата сила, за да победи в схватка. Напротив, използва интелект и… супероръжия, разбира се!

Съвсем естествено навремето много от тези причудливи устройства (като часовник с вграден лазер за рязане на решетки например) били фантастика. Днес много от тях са не само реалност, но дори са остарели. И въпреки това тайните оръжия на тайните агенти винаги предизвикват интерес и много коментари.

Посочените в статията приспособления са много стари, отдавна разсекретени, но все пак са интересни, хитроумни, изумително прости и ефективни. Представете си тогава с какво ли разполагат тези служби днес? Май е по-добре да не знаем…

 

Къртицата

В началото на Втората световна война е създадена американската разузнавателна агенция OSS (Office of Strategic Services), която съществува само няколко години и е предшественик на ЦРУ. В годините на войната там са създадени някои ефективно използвани върху вражески обекти тайни оръжия.

Едно от тях е „къртицата“ – The Mole. Тя още иронично е наричана Кейси Джоунс по аналогия на името на известен железопътен инженер, който предотвратява смъртта на пътниците по време на влакова злополука. Оръжието с екзотично име използвало фотоелектрична клетка, която се зарежда от дневната светлина, но при рязка промяна на осветеността активира детонатора на заложена бомба. Идеята на устройството била да се прикрепва към бомби, тайно прикачени към вражески влакови композиции. Докато влакът се движи през деня към целта си, всичко е наред. Но в мига, в който той навлезе в тунел… всичко за миг се взривява.

 

 

Унищожаването на влак в тунел само по себе си не е чисто и просто поредното вдигнато във въздуха тонове желязо (и хора!). Това означава прекъсване на линии за доставки на оръжие и храни понякога за много дълъг период време – докато срутените стени се възстановят.

 

Торпедните въглища

Въгленът торпедо всъщност отново е бомба, само че успешно маскирана отвън да изглежда като парче каменни въглища. Тези бомби тайно се добавяли към контейнерите с гориво за параходите, след което по естествен път попадали в котела на машинното отделение заедно с истинските въглища. Резултатът – мощна експлозия, която нанасяла значителни щети или дори потопявала цели кораби.

Идеята за гърмящите въглища била на Томас Къртни – ирландски емигрант, симпатизирал на Конфедерацията по време на американската Гражданска война. Президентът на Конфедерацията – Джеферсън Дейвис, се влюбил в идеята на ирландеца и дори му зачислил специално тайно подразделение за саботажи – хора, които да се внедряват в екипажите на врага и да взривяват параходите. Тези групи според някои изчисления са отговорни за унищожаването на 60 кораба, един от които дори превозвал най-висшия морски адмирал на северняците – Дейвид Портър.

 

Години по-късно въглените торпеда са използвани от нацистите, като има няколко случаи на заловени агенти, пренасящи пластични експлозиви с форма на въглени в Ню Йорк. Те били предназначени за няколко големи американски завода, но не успели да достигнат целта си.

Британците също не останали по-назад. Тяхната агенция за специални операции (SOE – Special Operations Executive) измислила още един метод за унищожение на вражеските двигатели. Те убивали и одирали плъхове, като ги пълнели отвътре с пластичен взрив. Подобно на фалшивите въглища те тайно се поставяли в немските вагони с въглища, за да достигнат до котелното отделение. За щастие на германците обаче още първата „доставка“ на умрели плъхове бомби се провалила, била разкрита и така нито един плъх не успял да взриви немски кораб.

 

Жилото

Класическото шпионско оръжие – гърмящата писалка, за първи път се появила през 20-те години на миналия век и оттогава насам е използвана от шпионите. Първият Stinger отново е дело на американската OSS и подобно на много поколения гърмящи писалки е предназначена за употреба от близко разстояние. Тя изстрелвала малък куршум 22-ри калибър. Жилото можело да стреля само веднъж и не се презареждало.

 

Тъй като писалката пистолет трябвало да бъде снабдена със спусък механизъм, тя не можела да стреля моментално. Затова инструкциите на OSS включвали обучение и препоръки „жилото“ да се използва само от прикритие – когато агентът спокойно може да приготви убийствения механизъм, да се прицели и да порази врага.

Моделът на OSS не бива да се бърка обаче с по-модерните писалки пистолети, които наследяват името на „жилото“. Новите модели, появили се след 1990 година, вече могат да се презареждат и трябва да се сгънат в наподобяваща пистолет форма, за да могат да стрелят. По този начин са категоризирани като ръчно оръжие, което може да се продава свободно в Щатите, и вече дори не е нужно да сте шпионин, за да се снабдите с него.

 

Стрелящите бастунчета

За първи път бастуните оръжия са се появили в началото на XIX век в Англия, като дори са възприемани по-скоро като модни аксесоари. Преди да достигнат до ръцете на лъскавите джентълмени, обаче те са служели на фермерите в качеството си на леко и лесно преносимо оръжие, което те ползвали за да се справят с вредители по нивите си. Били харесвани и от бракониерите, които не искали да бъдат сгащени в нарушение с обикновено оръжие – винаги можели да представят пушката си като бастун, подпомагащ трудното им придвижване.

 

Години по-късно американците осъзнали потенциала на този тип скрити устройства и заобикаляйки така законите в много щати, започнали да предлагат не само скрити и добре замаскирани оръжия, но и дори скрити в бастунчета шишенца за алкохол или дори микроскопи!

Заради техния очевиден таен потенциал оръжията с прикрити функции се харесвали и на разузнавателните служби като КГБ. През 1986 година съветски агент е арестуван и у него е открит усъвършенстван модел стрелящ бастун, който се използва като доказателство за осъждането на него и внедрената в редовете на американския флот „къртица“.

Цианидната пушка

Това оръжие е използвано в редица случаи на „мокри поръчки“ от страна на КГБ. За разлика от легендарния чадър, покосил Георги Марков (пронизвайки кожата с миниатюрна сачма, съдържаща отрова), цианидната пушка пръска невидим за окото аерозол (мини капчици), от смъртоносен цианид.
Тъй като отровата се разпръсква към жертвата от много близко разстояние в аерозолен вид, килърът трябвало да приема специално хапче, предпазващо го от отровното вещество.

 

Цианидната пушка предизвиква симптоми почти идентични на инфаркт и не оставя видими следи върху жертвата. Потвърдено е, че е използвана в минимум две убийства, извършени от агента на КГБ Богдан Сташински. Жертвите – украински политически журналист и украински политик.

Методът за „работа“ на Сташински бил следният. Той увивал оръжието във вестник, след което, ходейки, пресрещал жертвата и по време на разминаването с нея, изстрелвал невидимият облак цианид в лицето. Жертвите умирали в рамките на минута.

По-късно агентът Сташински е отстранен от КГБ и днес живее на неизвестно място.

 

Антисмазката

Caccolube е още едно изобретение на OSS – песъчлива субстанция, която шпионите и саботьорите използвали, за да унищожават двигателите на превозни средства. Оръжието се доставяло във вид на кутийка, в която имало 5 гумени презерватива, напълнени наполовина с приличащо на ситен пясък вещество. По този начин пренасянето не било опасно за агента, все пак това не е взрив, а при евентуален провал на прикритието, песъчливото вещество лесно можело да бъде разпръснато и всяко доказателство изчезвало.

 

 

В специално заснети филмчета OSS демонстрира на агентите как по най-лесен начин да „заредят“ вражеските превозни средства с Caccolube. Веднъж напъхани в омасляващата система на двигателя, машинното масло бързо разяждало презерватива и праховидната субстанция попадала лесно в двигателя. За кратко време тя напълно повреждала движещите части на мотора и за врага не оставало нищо друго или да зарежат танка, камиона или друго превозно средство, или да го изтеглят обратно за ремонт в базата.

Подобни саботьорски оръжия били и „светулките“ – Firefly, които обаче по-скоро представлявали нещо като бомба със закъснител, унищожаваща резервоарите за гориво на противника.

 

Обувките с остриета на Бонд

Ян Флеминг, авторът на книгите за Джеймс Бонд, всъщност бил приятел с бившия шеф на ЦРУ Алън Дълес. Когато веднъж Дълес се среща с Флеминг по време на пътешествие в Англия, авторът отбелязва пред приятеля си, че ЦРУ не притежава особено много полезни шпионски джаджи, с които да даде предимство на агентите си. Впечатлен от възгледите на Флеминг, шефът на ЦРУ поставя под сериозен натиск усилията на изследователския център на разузнавателната си агенция, като основна задача е да разработят реални прототипи на хитроумните приспособления от книгите на Флеминг.

 

 

Тази приятелска среща води до създаването на множество Bond-like джаджи, като например обувките с изскачащи остриета показани във филма „От Русия с любов“ или насочващите устройства от "Голдфингър". Макар и да не е ясно колко точно такива устройства са били заимствани от измисления герой, това приятелство наистина повишава имиджа на ЦРУ. Алан Дълес успява да се възползва от положителния ефект и да представи агенцията си в по-добра светлина.

За разлика от реакциите в Щатите, в Русия тези действия предизвикали истински подигравки. Тамошните вестници се присмивали искрено на ЦРУ за това, че не можело да измисли нищо само, а се налагало да краде идеи от филм и книга за тайни агенти.

 

Безшумната помпа за велосипед

Welrod MK II е оръжие, разработено от британската SOE само и единствено за убийства. Представлява метална тръба с много проста конструкция, без магазин, която в разглобено състояние прилича на обикновена помпа за велосипед. Всички части на оръжието са голи, нямат никакви обозначения и номера, така че то е напълно непроследимо дори и до днес, дори от самите му създатели. За създател на Welrod се обявява малка английска оръжейна компания, но поради липсата на обозначения и това, че информацията е секретна, Welrod MK II си остава оръжие без баща.

 

 

Всъщност това оръжие представлява един голям стрелящ заглушител. Вътре в металната тръба има специална система от шайби и гумени пръстени. Когато убиецът сглоби оръжието, постави патрона и стреля, куршумът преминава по-бързо от звука през тръбата, а самият звук се спира до голяма степен от гумените прегради. Така че звукът от стрелбата е доста тих – идеално условие за всеки убиец.

Оръжието е предназначено за стрелба от близко разстояние или дори допряно до тялото на жертвата, а специалната капачка отзад предотвратява до голяма степен отката. Така Welrod MK II се превръща в почти идеалното оръжие за убийство.

 

Отровни химикалки

Отивайки към целта си – убийството на важна политическа фигура, севернокорейски шпионин е заловен и у него са открити няколко тайни оръжия, две от които са с форма и големина на химикалки. Едната изстрелвала отрова през тънка игла, като върхът й бил почти неразличим от обикновена химикалка. Втората пък била така изработена, че да изстрелва микрокуршум, изпълнен с отрова.

 

Тайният убиец носел още със себе си пистолет, замаскиран като фенерче. След като властите тествали „фенерчето“, установили, че то притежава смъртоносна точност. Южнокорейските власти признали, че за първи път виждат такова нещо, докато с химикалките оръжия те вече били добре запознати.     
Целта на убиеца, Парк Санг Хак се занимавал с това, да сее пропагандна информация срещу режима в Северна Корея, използвайки балони с хелий, които прелитали границата и падали отвъд нея, разпръсквайки листовки. Затова режимът в комунистическата държава взел решение да отстрани заплахата, като използва убиец с неизвестно име, чийто прякор бил Ан. Признат за виновен, севернокорейският шпионин с „химикалките“ излежал присъда от 4 години затвор – доста малко наказание в сравнение със смъртоносните му намерения.