Танкът е толкова важна част от съвременните въоръжени сили, че е лесно да забравим как в зората на ХХ век е бил научна фантастика. През 1903 година Хърбърт Уелс публикувал разказът „Сухопътните броненосци" (The Land Ironclads), който веднага става ръководство за действие. Повествованието се води от името на възрастен кореспондент, който се опитва да разбере що за странно чудовище е това. Уелс описва машината като огромно, грозновато насекомо 25-30 метра дълго, което се забило във фланговите окопи и с опустошителен огън унищожило всички войници там.

Когато Уелс започнал да съчинява този разказ, окопната война се е намирала все още в зачатие. Но писателят е успял да предугади основният проблем на този метод на бойни действия - как да се справим с противник, който добре се е окопал, а в отговор на вашите набези отвръща с разсичащ и гибелен огън. Отговорът е бил длъжен да представлява симбиоза между дебела броня и артилерия, която неумолимо да напредва напред, защитавайки скритите вътре войници. И в годината на публикацията на разказа, френската армия решила да пристъпи към реализация на идеята за моторизирано оръдие, което било решено да бъде поставен не на колела, а на гъсеници - за по-висока надеждност.

Първият танк е на практика проект на френския артилерийски капитан Левавасьор, но предложението му е изоставено заради бюрократични процедури през 1908 година. Разбира се, скоро след това английските, австрийските и германските военни кръгове се отнасят с изключителна сериозност и започват да се появяват предците на съвременните танкове. За броени години в началото на ХХ век войната станала механизирана и във всички развити страни методите за водене на бойните действия са били ориентирани към бронираната техника.