Военните иновации от Първата световна война

The reason for fighting I never did get - това изпя Боб Дилън по повод Първата световна война. Трябваше или не трябваше, но първият високотехнологичен конфликт в историята на човечеството, започнал точно преди 100 години, отне милиони животи и промени хода на историята в световен мащаб.
Научно-техническият прогрес в пълна сила показа, че е способен да бъде убийствен и опасен за цивилизацията.

Началото

Към 1914 година Западна Европа е позабравила големите войни. Последният грандиозен конфликт – Френско-Пруската война, се е състоял почти половин век преди първите залпове на Първата световна. Но именно тази война от 1870 година пряко или косвено е довела до окончателното оформяне на две големи държави – Германската империя и Кралство Италия. Тези нови играчи са се чувствали като никога толкова силни, но ограничени в света, където Британия е владеела моретата, Франция е имала колонии по цял свят, а сериозно влияние на европейските дела е имала огромната Руска империя. Големият конфликт за владеенето на света е назрявал доста време и когато е започнал, политиците и военните все още не са осъзнавали, че войните, в които офицерите галопират на коне в ярки мундири, а изходът на конфликта се решава в огромна, но кратка битка между професионални армии (подобно на големите битки от ерата на Наполеон), са вече в миналото.

Дошла е епохата на окопите и бункерите, полевите форми в маскиращи цветове и дългомесечните позиционни битки, когато войниците са измирали с десетки хиляди, а фронтовата линия почти не се е придвижвала нито в едната, нито в другата посока.
Втората световна война, разбира се, също е била свързана с голям прогрес във военнотехническата област – достатъчно е да споменем за появата на ракетното и ядреното оръжие. Но по броя на всевъзможните иновации Първата световна не отстъпва на Втората, ако не я и превъзхожда. В тази статия ще прочетете за десет от тях, като списъкът всъщност е далеч по-голям. Формално военната авиация и бойните подводници са се появили още преди войната, но са разкрили своя потенциал именно в сраженията от Първата световна. В този период въздушните и подводните бойни единици са се обзавели с много важни подобрения.

Стрелбата през витлата на самолета

Самолетът се е оказал много перспективна платформа за разполагане на оръжия, единствено не е било ясно как точно да бъдат разположени. В началото, по време на въздушните боеве пилотите са се стреляли един друг с револвери. Картечниците са били разполагани в долната част на самолета на ремъци или над кабината, но всичко това е създавало проблем с прицелването. Най-добре е картечницата да се намира точно пред кабината на пилота, но как да стреляш през витлата? Тази инженерна задача е била решена през 1913 година от швейцареца Франц Шнайдер, но работещата система за синхронизация на стрелбата, при която картечницата е била механично свързана с вала на двигателя, е разработена от холандския авиоконструктор Антъни Фокер. През май 1915-а германските самолети, картечниците на които са стреляли през винта, са встъпили в бой, а скоро иновацията е била приета и във военновъздушните сили на страните от Антантата.

Безпилотните самолети

Трудно е да се повярва, но по времето на ПСВ е и първият опит за създаване на безпилотен летателен апарат, който едновременно се явява предшественик на съвременните такива и на крилатите ракети. Двама американски изобретатели – Елмър Спери (баща на трамвая) и Питър Хюит са разработвали през 1916 - 1917 г. безпилотен биплан, задачата на който е била да достави до целта взривен заряд. Никой по това време не е чувал за никаква електроника, затова курсът и направлението на биплана е трябвало да бъде поверено на жироскоп и висотомер, на основата на барометъра. През 1918 година е проведен и първият полет, но от точността на оръжието е имало още толкова много да се желае, че военните са се отказали от тази новост.

Хидрофоните

Разцветът на подводните операции е заставил инженерната мисъл да работи активно над създаването на средства за откриване и унищожаване на скритите в морските дълбини бойни кораби. Примитивните хидрофони – микрофоните за улавяне на подводните шумове, са съществували още през XIX век – те са представлявали мембрана и резонатор във вид на тръба с формата на камбана. Работата над „прослушването“ на морето се е активизирала след сблъсъка на „Титаник“ с айсберга – именно тогава е възникнала идеята за активна звукова хидролокация. Накрая, вече в годините на ПСВ, благодарение на работата на френския инженер и в бъдеще голям общественик – Пол Ланжвен, както и на руския инженер Константин Чиловски е бил създаден хидролокаторът, базиран на ултразвук и пиезоелектрическият ефект – приборът не само е можел да определя разстоянието до обекта, но и да указва направлението към него. Първата германска подводница е била открита с помощта на хидролокатор и унищожена през април 1916 година.

Дълбочинните бомби

Борбата с германските подводници е довела до появата и на такова оръжие, като дълбочинните бомби. Идеята се е родила в стените на Кралското военноморско торпедо-минно училище (Британия) през 1913 година. Главната задача е била да се създаде бомба, която да се взривява само на дадена дълбочина, без да поврежда надводните кораби и съдове.

Окопите и бункерите

Главните битки по време на ПСВ са се водили не по море или във въздуха, а на земята. Заради нарастващата мощ на артилерията и особено заради разпространението на картечниците, желанието за воюване на големи и открити пространства бързо е изчезнало. Противниците са се съсредоточили в уменията си за бързо прокопаване на траншеи и окопи в земята, което е давало далеч по-сигурна защита от залповия артилерийски огън в сравнение с фортовете и крепостите, които са били на мода преди това. Разбира се, земните укрепления са съществувало от древни времена, но единствено в хода на ПСВ са се появили гигантските по протежение плътни фронтови линии, щателно разкопани от двете страни на фронта. Траншейните линии са били допълнени от германците с отделни бетонови огневи точки – наследници на крепостните укрепления, получили впоследствие името бункери. Тези опити все пак не са били доста успешни – по-здравите бункери, способни да издържат на масирания артилерийски огън, са се появили в още междувоенния период. Но трябва да се спомене, че гигантските многоетажни бетонни укрепления по линията Мажино не са спасили французите през 1940 година от удара на танковите клинове на Вермахта. Военната мисъл е отишла твърде далеч. Окопаването в земята е довело до позиционни кризи, когато отбраната и от двете страни е станала толкова качествена, че да се пробие се е оказало дяволски трудна задача. Класически пример – вердюнската месомелачка, в която многобройните обходни настъпления всеки път са удавяни в море от огън, оставяйки на бойното поле хиляди трупове, без нито една от страните да взема превес.

Трасиращите куршуми и „огненият вал“

Сраженията често са се водели и в тъмнината на нощта. През 1916 година британците са „зарадвали“ войската с още една новина – трасиращите куршуми .303 Inch Mark I, оставящи след себе си зеленикава светлинна следа. В тази ситуация военните умове са се съсредоточили над създаването на един вид таран, който би помогнал на пехотата да се промъкне през окопите. Например била е разработена тактиката „огнен вал“, при която преди настъпващите напред към окопите на врага пехотинци е бил изсипван ред артилерийски снаряди. Неговата задача е била максимално да „разчисти“ окопите пред настъплението на пехотата. Но тактиката е имала и минуси – големи загуби от т.нар. приятелски огън.

Танковете

Най-забележителната иновация, създадена за преодоляване на позиционната блокада, станал танкът. Първенец се е оказал британският Mark I, разработен през 1915 година и атакувал германските позиции в битката при река Сома през септември 1916 година. Ранните танкове са били бавни и тромави и са се явявали като относително устойчиви на вражеския огън бронирани обекти, зад които бавно е напредвала пехотата. След англичаните французите правят танка Renault FT. Германците също направили своя машина – A7V, но не са залагали твърде много на производството на танкове. След само две десетилетия именно германците с далеч по-подвижни танкове са открили тяхното ново назначение – използването на танковите войски като отделен инструмент за стремителни стратегически маневри. И както е известно от историята, да се „спънат“ от собственото си изобретение край Сталинград.

Отровните газове

Още един опит за справяне с дълбоката отбрана и позиционната война са бойните отровни вещества. Всичко започнало със сълзотворни и раздразнителни газове – в сражението при Болимов (на територията на съвременна Полша). Там германците са използвали срещу руските войски артилерийски снаряди с ксилобромид. След това идва и времето на газовете, които убиват. На 22 април 1915 година германците пуснали върху френските позиции край река Ипр 168 тона хлор. В отговор французите разработили фосгена, а през 1917 година край същата река Ипр германската армия използва иприта. Надпреварата за газово въоръжаване продължава по време на цялата война, макар че бойните отровни вещества не са дали явно предимство на нито една от страните, освен това газовите атаки са довели до разцвета на още едно довоенно изобретение – противогаза.