В понеделник (15 април) НАСА сподели препоръките на агенцията относно пътя напред за скъпоструващата инициатива за връщане на проби от Марс, но в рамките на балансирана цялостна научна програма. Всъщност подобно начинание отдавна е основна цел на международното изследване на планетата през последните две десетилетия.

Стремежът за връщане на проби от Марс на Земята бе посрещнат противоречиво в някои среди, тъй като заплахата, която екологично гладните марсиански микроби могат да представляват за нашата биосфера, продължава да бъде предмет на безпокойство.

На 11 април вестник "Хюстън Кроникъл" публикува статия със заглавие "Готови ли са САЩ за извънземни? Не и ако са микроби. Как да защитим Земята от космическите буболечки?".

Под рубриката "Двупартийна комисия за биозащита" работят бившата конгресменка от Демократическата партия Дона Шалала и Сюзън Брукс, бивш прокурор на САЩ и конгресмен от Републиканската партия. Заедно те работят в Двупартийната комисия по биозащита.
Дона Шалала е била министър на здравеопазването и човешките ресурси в администрацията на Клинтън. Брукс е служила в части от щата Индиана.

Двупартийната комисия по биозащита е частно финансирана структура, създадена през 2014 г., която има за цел да оцени състоянието на усилията на САЩ в областта на биозащитата и да изготви препоръки за постигане на значима промяна.

"Изследването на Космоса е едно от най-големите предизвикателства и възможности на нашето време. Но с навлизането в непознатото се излагаме и на нови и непредвидени досега опасности", пишат Шалала и Брукс в статията си.

Докато мнозина обсъждат възможността за съществуване на напреднал, интелигентен живот на други места, малцина се замислят за вероятността от съществуване на неинтелигентни извънземни микроорганизми. Тези форми на живот биха могли да съществуват на други планети или спътници, да се качват на космически кораби или да се движат из Вселената в астероидите, които обитават.

Възможно е също така да става дума за земни микроби, които мутират или еволюират в отговор на стреса от космическия полет, като стават по-вирулентни, устойчиви или инвазивни. Всяко от тези неща би застрашило сериозно общественото здраве, безопасността и сигурността на хората, животните и растенията, работещи в Космоса или живеещи на Земята", отбелязват те.

Етикетирането "астробиозащита", както те го наричат, е израз, закотвен в защитата срещу биологичните заплахи в Космоса и на Земята, които са резултат от космическите изследвания.

Шалала и Брукс посочват, че целите са две: да се предотврати замърсяването на извънземната среда със земни организми и да се предотврати увреждането на земните жители от извънземни или мутирали земни микроби.

"Колкото и фантастично да звучи, астробиозащитата не е нито хипотетична, нито измислена", отбелязват те и призовават за спешно внимание и действия.

"От гледна точка на Съединените щати НАСА вече е започнала програми за предотвратяване на замърсяването напред и назад, за гарантиране на здравето и безопасността на астронавтите, както и за идентифициране и контрол на биологичните опасности. Федералната авиационна администрация също отговаря за наблюдението на полезните товари на търговските космически полети и как те могат да повлияят на общественото здраве."

Но сега, пишат те, при наличието на повече мисии в Космоса, потенциалните опасности се увеличават.

"Последните мисии например донесоха проби от астероида Бенну и имаха за цел да пуснат човешки останки на Луната. Трябва да направим повече, и то скоро", добавят те.

Шалала и Брукс заявяват, че САЩ трябва да инвестират в научни изследвания и развитие на нови технологии и медицински контрамерки за откриване, диагностициране, лечение и предотвратяване на заболявания в Космоса и на Земята.
Освен това е необходимо да подобрим биологичното наблюдение и мониторинга на симптомите, за да проследяваме и анализираме биологичните заплахи, свързани с Космоса, в реално време.

"Необходимо е да засилим координацията и сътрудничеството между агенциите и партньорите както на национално, така и на международно равнище", продължават те, "за да споделяме информация и ресурси, без да правим компромис с видовете конкуренция, които водят до научен напредък и икономически ползи".

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: SanDisk ще пусне първата в света SD карта с капацитет 4 TB през 2025 г.