Основни характеристики на човешката еволюция може да попречат на нашия вид да реши глобални екологични проблеми като изменението на климата, се казва в скорошно проучване, ръководено от Университета на Мейн.
Хората са започнали да доминират на планетата с помощта на инструменти и системи за експлоатация на природните ресурси, които са били усъвършенствани в продължение на хиляди години в процеса на културна адаптация към околната среда. Еволюционният биолог от Университета на Мейн Тим Уоринг искаше да разбере как този процес на културна адаптация към околната среда може да повлияе на целта за решаване на глобалните екологични проблеми. Това, което той откри, беше противоположно на интуицията.
Проектът се стреми да разбере три основни въпроса: как човешката еволюция е действала в контекста на ресурсите на околната среда, как човешката еволюция е допринесла за многобройните глобални екологични кризи и как глобалните екологични ограничения могат да променят резултатите от човешката еволюция в бъдеще.
Проучването изследва как се е променило използването на околната среда от човешките общества в хода на еволюционната ни история. Изследователският екип проучва промените в екологичната ниша на човешките популации, включително фактори като природните ресурси, които те използват, колко интензивно се използват, какви системи и методи са се появили за използването на тези ресурси и какви са въздействията върху околната среда в резултат на използването им.
Тези усилия разкриха редица общи модели. През последните 100 000 години човешките групи постепенно са използвали повече видове ресурси, с по-голяма интензивност, в по-големи мащаби и с по-големи въздействия върху околната среда. Тези групи често се разпространяват в нови среди с нови ресурси.
Глобалната човешка експанзия е била улеснена от процеса на културна адаптация към околната среда. Това води до натрупване на адаптивни културни черти - социални системи и технологии, които помагат да се използват и контролират ресурсите на околната среда, като например земеделски практики, методи за риболов, напоителна инфраструктура, енергийни технологии и социални системи за управление на всеки от тях.
"Човешката еволюция се определя най-вече от културните промени, които са по-бързи от генетичната еволюция. Тази по-висока скорост на адаптация е позволила на хората да колонизират всички обитаеми земи по света", казва Уоринг, доцент в Центъра за решения за устойчиво развитие на сенатор Джордж Мичъл и Училището по икономика на UMaine.
Нещо повече, този процес се ускорява поради положителна обратна връзка: когато групите стават по-големи, те натрупват по-бързо адаптивни културни черти, което осигурява повече ресурси и позволява по-бърз растеж.
"През последните 100 000 години това е добра новина за нашия вид като цяло." Уоринг казва: "Но това разрастване е зависело от големи количества налични ресурси и пространство".
Днес хората също са изчерпали пространството си. Достигнахме физическите граници на биосферата и претендираме за повечето от ресурсите, които тя може да предложи. Нашата експанзия също ни застига. Културните ни адаптации, особено индустриалното използване на изкопаеми горива, създадоха опасни глобални екологични проблеми, които застрашават нашата безопасност и достъп до бъдещите ресурси.
За да провери какво означават тези открития за решаването на глобални предизвикателства като изменението на климата, изследователският екип проучи кога и как са се появили устойчиви човешки системи в миналото. Уоринг и колегите му откриват две общи тенденции. Първо, устойчивите системи са склонни да растат и да се разпространяват само след като групите не са успели да поддържат ресурсите си на първо място.
Второ, изследователите откриха и доказателства, че силните системи за опазване на околната среда обикновено са насочени към решаване на проблеми в рамките на съществуващите общества, а не между тях. Например управлението на регионалните водни системи изисква регионално сътрудничество, регионална инфраструктура и технологии, а те възникват в резултат на регионалната културна еволюция. Следователно наличието на общества с подходящ мащаб е критичен ограничаващ фактор.
Ефективното справяне с климатичната криза вероятно ще изисква нови световни регулаторни, икономически и социални системи - такива, които пораждат по-голямо сътрудничество и авторитет от съществуващите системи като Парижкото споразумение. За създаването и функционирането на тези системи хората се нуждаят от функционална социална система за планетата, каквато нямаме.
Снимка: Unsplash
Виж още: Размерите на iPhone ще се променят догодина: какво трябва да знаем