Редки фосили, открити в южната част на Китай, разкриват, че най-ранните същества с гръбнак – безчелюстни риби отпреди 518 милиона години – са имали две двойки очи. Екипът е реконструирал едно такова четириоко същество като част от проучване, целящо да разбере как са се развили сложните зрителни и мозъчни структури при предците на съвременния човек.

„Това променя начина, по който мислим за ранната еволюция на гръбначните животни“, казва съавторът на проучването Якоб Винтер, доцент по макроеволюция в Университета в Бристол, Великобритания. „Оказва се, че нашите предци са били визуално усъвършенствани животни, които са се ориентирали в опасен свят.“

Историята на човечеството се простира милиони години назад до тези безчелюстни риби, известни като милокунмингиди. Подобно на повечето гръбначни животни, които имат две очи като нас, тези ранни предци са били изключение от правилото. Милокунмингидите са живели през камбрийския период (преди 541 до 485.4 милиона години), време в историята, когато са започнали да се появяват големите хищници, правейки океана по-опасно място за малките гръбначни с меко тяло.

„В такава среда наличието на четири очи може да е дало на тези животни по-широко зрително поле, което е било важно, за да избягват хищниците“, обяснява Винтер.

Докато изследвали подробно фосили от два различни вида – Haikouichthys ercaicunensis и неназован милокунмингид, – запазени в фосилните пластове Ченгджанг в южната част на Китай, изследователите открили две по-големи очи от двете страни на главите им и две по-малки очи в средата на главите им.

Меките части на тялото като очите рядко се запазват във фосилите, но намирането на четири наведнъж беше голям късмет за екипа. Екипът използва мощни микроскопи и химичен анализ, за да потвърди съществуването на очите и да изследва тяхната структура.

Според водещия автор на проучването Пеиюн Конг, който е професор по палеобиология в университета Юнан в Китай, екипът започнал с изследване на големите очи на фосилите, за да разбере тяхната анатомия, и бил изненадан да открие две по-малки, напълно функционални очи между тях. „Да видя това беше невероятно вълнуващо“, добавя той.

Двете по-малки очи са били кръгли, с пигменти, абсорбиращи светлината, и лещи, които са могли да формират образи точно като по-големите очи, казват изследователите. Откритието предоставя липсващата връзка между древната анатомия и съвременната биология. При някои живи влечуги, земноводни и риби все още съществува „трето око“ или париетално око, което служи за улавяне на светлина. При хората тази характеристика е еволюирала в епифизната жлеза.

Намиращо се дълбоко в мозъка, това париетално око е свързано с епифизната жлеза, която регулира съня при хората и повечето други гръбначни животни чрез производството на мелатонин. Но преди половин милиард години предшественикът на жлезата е помагал на милокунмингидите да избягват хищниците.

Снимка: Pexels/Xiangtong Lei & Sihang Zhang

Виж още: Най-голямото е-превозно средство има мощност, равна на 487 електромобила Tesla (ВИДЕО)