Научната фантастика е пълна с изумителни разкази за смъртоносни организми, които излизат от леда и нападат нищо неподозиращите човешки жертви.

От променящи формата си извънземни в Антарктида, през суперпаразити, които се появяват от размразяващ се вълнен мамут в Сибир, до открита вечна замръзналост в Гренландия, която предизвиква вирусна пандемия - идеята е чудесна основа за сюжети.

Но доколко е пресилена? Възможно ли е патогени, които някога са били често срещани на Земята, но са били замразени в продължение на хилядолетия в ледниците, ледените шапки и вечната замръзналост, да се появят от топящия се лед, за да унищожат съвременните екосистеми? Всъщност потенциалът е съвсем реален.

През 2003 г. бактериите бяха възстановени от проби, взети от дъното на ледена сърцевина, пробита в ледена шапка на платото Цинхай-Тибет. Ледът на тази дълбочина е бил на повече от 750 000 години.

През 2014 г. гигантски "зомби" вирус Pithovirus sibericum е съживен от 30 000-годишна сибирска вечна ледена пустиня. А през 2016 г. избухването на антракс (заболяване, причинено от бактерията Bacillus anthracis) в Западен Сибир се дължи на бързото размразяване на спорите на B. anthracis във вечната замръзналост. Загинаха хиляди северни елени и бяха засегнати десетки хора.

Неотдавна учените откриха забележителна генетична съвместимост между вируси, изолирани от езерни седименти в Арктика, и потенциални живи гостоприемници.

Климатът на Земята се затопля с впечатляващи темпове, а в по-студените региони като Арктика - до четири пъти по-бързо. Изчисленията сочат, че можем да очакваме четири секстилиона (4 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000) микроорганизми да се освобождават от топенето на ледовете всяка година. Това е почти толкова, колкото е приблизителният брой на звездите във Вселената.

Въпреки необозримо големия брой микроорганизми, които се освобождават от топящия се лед (включително патогени, които потенциално могат да заразят съвременните видове), никой не е успял да оцени риска, който това представлява за съвременните екосистеми.

В ново проучване, публикувано днес в списание PLOS Computational Biology, изчислихме екологичните рискове, породени от освобождаването на непредсказуеми древни вируси.

Симулациите ни показват, че 1% от симулираните освобождавания на само един спящ патоген може да доведе до големи екологични щети и до повсеместна загуба на организми гостоприемници по целия свят.

Учените използваха софтуер, наречен Avida, за провеждане на експерименти, които симулират освобождаването на един вид древен патоген в съвременните биологични общности. Нахлуващите патогени често оцеляват и еволюират в симулирания модерен свят. В около 3% от случаите патогените стават доминиращи в новата среда, като в този случай е много вероятно да причинят загуби на разнообразието от съвременни гостоприемници.

В най-лошия (но все пак напълно вероятен) сценарий инвазията намаляваше размера на общността на гостоприемника с 30% в сравнение с контролите.

Рискът от тази малка част от патогените може да изглежда малък, но имайте предвид, че това са резултатите от освобождаването само на един конкретен патоген в симулирана среда. При огромния брой древни микроби, които се освобождават в реалния свят, подобни огнища представляват значителна опасност.

Снимка: Unsplash

Виж още: Рекордните температури доведоха до инциденти при банални ситуации