Китайският марсоход Zhurong е открил доказателства за драматична промяна в климата на Марс преди 400 000 години под формата на тъмни хребети, разположени върху светли дюни, които пулсират по пясъците на Utopia Planitia, която марсоходът изследва.

Учените, ръководени от Ли Чунлай от Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките, използваха инструментите на марсохода в съчетание с наблюдения с висока резолюция от китайския орбитален апарат Tianwen-1, за да разгледат по-отблизо големите пясъчни дюни в близост до мястото, където Zhurong кацна през май 2021 г.

Формата на полумесец на дюните е била ерозирала в продължение на стотици хиляди години, като на върха на дюнните полета са се образували дълги тъмни хребети, наречени напречни еолични хребети (НЕХ), но очевидно под различен ъгъл от този на раздутите от вятъра дюни. НЕХ са наблюдавани по целия Марс на по-ниски средни ширини, но моделите на глобалната атмосферна циркулация, които описват посоката на ветровете на Червената планета, не успяваха да обяснят как биха могли да се образуват тези особености - досега.

Изследването на дюните, проведено от Zhurong, установи, че телата им с форма на полумесец са изградени от по-светъл материал под по-тъмния материал, който образува НЕХ. От орбита Tianwen-1 наблюдава 2262 светли дюни на Марс и въз основа на броя на кратерите, които са се ударили в горната част на дюните, изследователският екип смята, че те са се образували преди между 2.1 милиона и 400 000 години. Това означава, че тъмните НЕХ-ове трябва да са се образували върху тях през последните 400 000 години.

Тези дати съвпадат с началото и края на последния голям ледников период на Марс. Това, че НЕХ-овете са се образували под различен ъгъл спрямо дюните, означава, че посоката на вятъра в долните средни ширини трябва да се е променила с края на ледниковия период.

Ледниковият период е започнал и приключил поради промени в ъгъла, под който се върти Марс, предизвикани от циклите на Миланкович. Тези цикли включват периодично отклонение на оста на въртене на дадена планета спрямо равнината на нейната орбита, причинено от комбинираното въздействие на гравитацията на Слънцето, Юпитер и другите планети, както и от формата и прецесията на орбитата на планетата.

И на Земята, и на Марс се наблюдават тези цикли, които съответстват на климатичните промени. В случая с Марс ъгълът на въртене (наричан наклон на оста) се е променял между 15 и 35 градуса в периода между 2.1 милиона и 400 000 години, което е довело до хаос в климата му. Днес наклонът на оста на Марс е около 25 градуса.

Донякъде е изненадващо, че ледниковият период на Марс не е същият като този на Земята. Обикновено марсианските ледникови периоди се характеризират с по-високи температури на полюсите и движение на водни пари и прах към средните ширини, където се отлагат. По време на последната ледникова епоха тези вода и прах са образували слой с дебелина метри, който все още остава под повърхността на избрани места под 60 градуса географска ширина и почти навсякъде над 60 градуса.

Настоящата геоложка епоха на Марс е известна като Амазонска епоха, която започва понякога преди между 3.55 и 1.88 милиарда години.

Снимка: NASA/JPL–Caltech/University of Arizona

Виж още: Кучета роботи се надпреварват на виртуален Марс в риалитито Stars on Mars