Еволюцията на хората често се илюстрира с две определящи черти: голям мозък и изключително сръчни ръце. Заедно те са позволили развитието на инструменти, възникването на сложни култури и способността за адаптиране към широк спектър от среди.

Някои изследователи предполагат, че тези черти са еволюирали едновременно, като всяка е повлияла на развитието на другата. Идеята е убедителна: когато нашите предци са започнали да манипулират предмети с нарастваща прецизност, когнитивните изисквания за използване на инструменти и социална координация може да са довели до разширяването на мозъка им. И обратно, нарастващият мозък би могъл да позволи по-сложно използване на ръцете.

Въпреки привлекателността на тази хипотеза за коеволюция доказателствата остават до голяма степен косвени. Фосилните записи и археологическите находки предполагат корелация между двете, но все още не предоставят окончателно доказателство, че еволюцията на мозъка и ръцете е била пряко свързана в причинно-следствена връзка.

Ново проучване, публикувано в Communications Biology, хвърля светлина върху това как човешката сръчност и интелигентност може да са еволюирали заедно. Изследователите са анализирали 94 вида примати, както живи, така и изчезнали, използвайки байесов филогенетичен сравнителен подход. Този метод комбинира еволюционната история със статистическо моделиране, за да тества връзките между физическите черти и поведението.

Те са открили последователна връзка: видовете с относително по-дълги палци, които помагат за прецизно захващане, също така са склонни да имат по-големи мозъци. Това предполага, че сръчността на ръцете и еволюцията на мозъка са свързани в целия род приматите, от лемурите до хората.

Забележително е, че корелацията се е запазила дори когато данните за хора са били изключени, което показва, че този модел не е уникален за нашия вид.

„Винаги сме знаели, че големите ни мозъци и пъргавите ни пръсти ни отличават, но сега можем да видим, че те не са еволюирали отделно“, обясни Джоана Бейкър, водещ автор на изследването. „Тъй като нашите предци са ставали по-умели в повдигането и манипулирането на предмети, мозъците им е трябвало да се адаптират, за да се справят с тези нови умения. Тези способности са били усъвършенствани през милиони години еволюция на мозъка.“

Големи части от неокортекса и малкия мозък на приматите са посветени на визио-моторния контрол, координирайки това, което виждаме, с начина, по който се движим. Координираното разширяване на тези мозъчни региони обяснява голяма част от вариациите в размера на мозъка между видовете примати. Като се има предвид ролята им във фината моторика и пространствената обработка, се е очаквало тези области да играят ключова роля в коеволюцията на сръчността на ръцете и размера на мозъка.

Изследователите са изследвали връзката между тези два мозъчни региона (неокортекса и малкия мозък) и дължината на палеца. Използвайки модели, които са тествали ефектите на двата региона едновременно, те са открили значителна положителна връзка между дължината на палеца и дължината на пръстите, както и неокортекса.

За разлика от това малкият мозък не показва такава връзка. Забележително е, че тези открития остават постоянни дори когато всеки мозъчен регион е анализиран поотделно, което подсилва уникалната връзка на неокортекса с ръчната сръчност.

Този модел вероятно отразява специализираните роли на моторните и париеталните кортекси в сензомоторната интеграция, особено при задачи, изискващи фина манипулация.

„Нашите резултати подчертават ролята на манипулативните способности в еволюцията на мозъка и разкриват как невронните и телесните адаптации са взаимосвързани в еволюцията на приматите“, заключават изследователите в изследването.

Снимка: Unsplash

Виж още: Бивш шеф на НАСА: По-вероятно е Китай да стъпи на Луната преди САЩ