Кой е общителен, игрив и по-склонен към напълняване, ако има определен вариант на гена? Очевидно и хората, и лабрадорите.

Изследователи от Обединеното кралство са идентифицирали варианти или „версии“ на гени, свързани със затлъстяването при британски лабрадор ретривъри. Лошата новина е, че те са открили варианти на същия ген, свързан с прекомерното наддаване на тегло, и при хората. Добрата новина е, че както лабрадорите, така и хората с тези варианти могат да предотвратят напълняването, като спазват строга диета и тренировъчен режим, според проучването, публикувано на 6 март в списание Science.

„Изследвайки кучетата, можехме да измерим желанието им за храна отделно от контрола, който собствениците упражняват върху диетата и упражненията на кучето си. При изследванията на хора е по-трудно да се проучи как генетично обусловеният апетит изисква по-голяма сила на волята, за да се запази стройна фигура, тъй като и двете неща засягат един човек“, казва водещият автор Елинор Рафън, ветеринарен лекар и изследовател в университета в Кеймбридж, в изявление на университета.

Екипът измерва телесните мазнини, определя нивата на „алчност“ и взема проби от слюнката на 241 лабрадора. След това те сравниха телесните мазнини на всяко куче с генетичната информация, разкрита от пробите от слюнка, за да определят кои генетични компоненти са най-вероятно свързани със затлъстяването при кучетата.

Въпреки че всички кучета имат ген, наречен DENND1B, изследователите откриват, че тези с определен вариант на DENND1B, наречен rs24430444, имат приблизително 8% повече телесни мазнини от тези без него. Макар че изследователите идентифицират и други гени, които са свързани по подобен начин със затлъстяването при кучетата, вариантът DENND1B има най-силна връзка.

„Измервахме колко много кучетата са тормозели стопаните си за храна и дали са били капризни. Кучетата с висок генетичен риск от затлъстяване, носещи варианти на гени, свързани със затлъстяването, показаха признаци на по-голям апетит, както е доказано и при хората с висок генетичен риск от затлъстяване“, обяснява Натали Уолис, съавтор на изследването.

Всъщност Уолис и колегите ѝ разкриват, че DENND1B заедно с четири други гена, които са свързали със затлъстяването при кучетата, са замесени и в затлъстяването при хората. DENND1B участва в мозъчния път на лептина и меланокортина - мрежа от неврони, която регулира енергийния баланс на организма.

За съжаление тези гени не са непосредствено очевидни мишени за лекарства за отслабване, тъй като контролират други ключови биологични процеси в организма, които не бива да се засягат. Резултатите обаче подчертават значението на основните мозъчни пътища за контролиране на апетита и телесното тегло.

Екипът обаче отбелязва също, че стопаните, които налагат строг режим на хранене и упражнения на кучета, носещи варианта DENND1B, успяват да предотвратят затлъстяването при своите любимци, въпреки че това изисква значително повече усилия.

„Изследването на кучетата ни показа нещо наистина силно: собствениците на стройни кучета не са морално по-висши. Същото важи и за стройните хора. Ако имате висок генетичен риск от затлъстяване, тогава, когато имате на разположение много храна, сте склонни да преяждате и да качвате килограми, освен ако не полагате огромни усилия да не го правите“, казва Рафан. С други думи, хората с варианта DENND1B, свързан със затлъстяването, не са предопределени да наддават на тегло, но за тях ще бъде много по-трудно да го задържат в сравнение с останалите поради хипотетичната им генетична предразположеност.

„Тази работа показва колко много кучетата приличат на хората в генетично отношение“, добави тя. „Изучаването на кучетата ни даде основание да се съсредоточим върху този конкретен ген, което доведе до голям напредък в разбирането на това как нашият собствен мозък контролира хранителното ни поведение и използването на енергия.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Този уж невинен CAPTCHA метод ще инсталира зловреден софтуер на компютъра ви