В допълнение към написването на 37 пиеси, Уилям Шекспир е плодовит композитор на сонети - изработва 154 от тях по време на живота си. Сега, повече от 400 години след смъртта му, думите на барда влияят върху ново поколение поети. Работата е там, че тези автори правят това със силициево въображение и цифрови пера.

Консорциум от изследователи от Университета в Торонто, Университета в Мелбърн и дивизията на IBM в Австралия успяха да научат невронна мрежа да изработва сонети, точно както Шекспир направи през 16 век, използвайки собствените му думи, за да преподават литературното знание на машината. Те публикуват резултатите си на конференцията на ACL 2018 и можете да видите самата мрежа в GitHub.

Сонатите следват специфична структура и риминг модел. Всеки от тях е съставен от 14 реда - три четворки, последвани от двойка.

"Интересуваме се да разберем дали тези форми могат да се научат автоматично от данните", казва Джей Хан Лау, изследовател на IBM Research (Австралия), "без да се разчита на външни източници на знания като речници, синоними или произношения".

АI, създаващи поезия, се развиват от началото на века. Обаче огромно мнозинство от тях просто извадили редовете от речниците, вместо да ги измислят за себе си от наличните бази данни. Системата на IBM, от друга страна, използва над 2 600 сонета, събрани от проекта Gutenberg - в допълнение към 154-те за обучение, разработка и тестване от самия Шекспир. Резултатите са процедурно генерирани сонети, които са толкова добре съставени, че те са почти неразличими от тези, написани от хората.

Комбинираните общо 2 600 примера всъщност представляват доста малък набор от данни за обучение на невронна мрежа, признава Лау. Очевидно е, че освен да ни заплашва с роботизиран апокалипсис, изкуственият интелект има и неподозирана нежна страна.