Благодарение на данните от три различни кораба в орбита около Марс учените са установили, че малките местни прашни бури, подобно на техните много по-големи колеги, играят ключова роля в изсушаването на Червената планета.

За съжаление те могат да се разпространят по цялата планета и да я обвият в тъмнина. От дълго време учените знаят, че тези гигантски бури са отговорни за пресъхването на водата на планетата. Но Марс някога е бил жив свят с океани и всичко останало, а големите прашни бури не могат да обяснят пълната загуба на вода на Марс. Според ново изследване обаче по-малки локални бури също зловредно спомагат за състоянието на Червената планета.

„Този ​​документ ни помага на практика да се върнем назад във времето и да кажем: „Добре, сега открихме друг начин за загуба на вода, който ще ни помогне да свържем липсата ѝ, която се забелязва днес на Марс, с огромното количество ценна течност, което е имало в миналото“, казва Джеронимо Вилануева, планетарен учен от Центъра за космически полети на Годард на NASA в Мериленд.

Локалните прашни бури буквално си играят с водните пари в атмосферата на Марс, затоплят ги и забавят втечняването им. Природните стихии също така държат водната пара високо в атмосферата, където ултравиолетовото лъчение може по-лесно да отстрани водородните атоми от молекулите на водата - процес, който не може да протича и в обратна посока.

Новото изследване се фокусира върху една конкретна регионална прашна буря, която се разгръща през януари и февруари 2019 г. Преди да започне тя, учените са можели да идентифицират само водните пари в близост до повърхността на Марс, тъй като те обикновено замръзват бързо. С усилването на бурята изследователите са забелязали, че температурите се вдигат и водната пара се покачва. И когато парите се издигат по-близо до ултравиолетовите лъчи на Слънцето, изследователите са забелязали покачване на нивата на водорода - признак на водните молекули, които се разделят.

Нито един космически апарат на орбита край Марс не би могъл да проследи всички тези характеристики на прашната буря едновременно; вместо това изследователите са включили данни от три различни сонди. Орбиталния апарат Trace Gas Orbiter на Европейската космическа агенция измерва концентрациите на водни пари и леда в долните слоеве на атмосферата, където Mars Reconnaissance Orbiter го подкрепя, като наблюдава праха и температурата. Друга сонда на NASA на име Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN) наблюдаваше водорода в горните слоеве на атмосферата. Работата в екип на такова разстояние е уникално постижение, защото според изследователите това е първият път, когато толкова много сонди са работили в синхрон.

Снимка: NASA/JPL-Caltech/MSSS

Виж още: Броят приложения в Huawei AppGallery е нараснал почти двойно за 1 година