Столетниците, които някога са били смятани за рядкост, вече са нещо обичайно. Всъщност те са най-бързо растящата демографска група от световното население, като броят им се удвоява приблизително на всеки десет години от 70-те години на миналия век насам.

Колко дълго могат да живеят хората и какво определя дългия и здравословен живот, са обект на интерес, откакто съществува човечеството. Платон и Аристотел са обсъждали и писали за процеса на стареене преди повече от 2300 години. Стремежът да се разберат тайните на изключителното дълголетие обаче не е лесен.

Той включва разгадаването на сложното взаимодействие на генетичната предразположеност и факторите на начина на живот и тяхното взаимодействие през целия живот на човека.

Неотдавнашно проучване, публикувано в GeroScience, разкри някои общи биомаркери, включително нивата на холестерола и глюкозата, при хората, които живеят над 90 години.

Хората, които са надхвърлили 90 години, и тези, които са навършили столетие, отдавна са обект на силен интерес от страна на учените, тъй като те могат да ни помогнат да разберем как да живеем по-дълго, а може би и как да остаряваме в по-добро здраве. Досега проучванията на столетниците често са били маломащабни и фокусирани върху избрана група, като например са изключени столетниците, които живеят в домове за възрастни хора.

Новото проучване обаче е най-мащабното досега, което сравнява профилите на биомаркерите, измерени през целия живот, сред изключително дълголетници и техните връстници с по-кратък живот. В него учените сравниха профилите на биомаркерите на хора, които са живели над 100-годишна възраст, и на техните връстници с по-кратък живот, и изследваха връзката между профилите и шанса да станеш столетник.

Изследването включва данни от 44 000 жители на Швеция, които са преминали оценка на здравословното състояние на възраст 64 - 99 години - те бяха извадка от така наречената кохорта Amoris.

След това тези участници са проследени чрез данните от шведския регистър за период до 35 години. От тях 1224 души, или 2.7%, доживяха до 100-годишна възраст. По-голямата част (85%) от столетниците са били жени.

В изследването са включени дванадесет кръвни биомаркера, свързани с възпалението, метаболизма, функцията на черния дроб и бъбреците, както и с потенциално недохранване и анемия. Всички те са били свързани с остаряването или смъртността в предишни проучвания. Биомаркерът, свързан с възпалението, е пикочната киселина - отпадъчен продукт в организма, причинен от храносмилането на някои храни.

Учените разглеждат и маркери, свързани с метаболитния статус и функция, включително общ холестерол и глюкоза, както и такива, свързани с функцията на черния дроб, като аланин аминотрансфераза (Alat), аспартат аминотрансфераза (Asat), албумин, гама-глутамил трансфераза (GGT), алкална фосфатаза (Alp) и лактат дехидрогеназа (LD).

Установено е, че като цяло хората, които са доживели до стотния си рожден ден, са имали по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от 60-те години нататък. Въпреки че медианните стойности не се различават значително между столетниците и нестолетниците за повечето биомаркери, столетниците рядко показват изключително високи или ниски стойности. Например много малко от столетниците са имали ниво на глюкоза над 6,5 mmol/L в началото на живота си или ниво на креатинин над 125 µmol/L.

За много от биомаркерите както столетниците, така и нестолетниците имат стойности извън диапазона, считан за нормален в клиничните ръководства. Това вероятно се дължи на факта, че тези насоки са определени въз основа на по-младо и по-здраво население. Когато изследват кои биомаркери са свързани с вероятността да навършим 100 години, учените установяват, че всички 12 биомаркера с изключение на два (алат и албумин) показват връзка с вероятността да навършим 100 години. Това се случва дори след отчитане на възрастта, пола и тежестта на заболяванията.

Хората в най-ниските от петте групи по отношение на нивата на общия холестерол и желязото са имали по-малък шанс да достигнат 100 години в сравнение с тези с по-високи нива. В същото време хората с по-високи нива на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и маркери за чернодробна функция също намаляват шанса да станат столетници. В абсолютни стойности разликите са били доста малки за някои от биомаркерите, докато за други разликите са били малко по-съществени.

За пикочната киселина например абсолютната разлика е 2.5 процентни пункта. Това означава, че хората от групата с най-ниски нива на пикочна киселина са имали 4% шанс да навършат 100 години, докато в групата с най-високи нива на пикочна киселина само 1.5% са достигнали до 100-годишна възраст.

Въпреки че откритите разлики като цяло са доста малки, те подсказват за потенциална връзка между метаболитното здраве, храненето и изключителното дълголетие. Проучването обаче не позволява да се направи заключение кои фактори от начина на живот или гени са отговорни за стойностите на биомаркерите. Въпреки това е разумно да се смята, че фактори като храненето и приема на алкохол играят роля.

Снимка: Unsplash

Виж още: На Siri ще ѝ трябва още малко време, преди да поумнее с Apple Intelligence