В средата на 70-те години на миналия век NASA изпрати два спускаеми апарата "Викинг" на повърхността на Марс, оборудвани с инструменти, които проведоха единствените експерименти за откриване на живот, осъществявани някога на друга планета. Резултатите от тези тестове бяха много объркващи по онова време и остават такива и до днес. Докато някои от тях - особено експериментът с освобождаване на етикети (който тестваше микробния метаболизъм) и експериментът с пиролитично освобождаване (който тестваше органичния синтез) - първоначално бяха положителни за живот, експериментът с газовия обмен не беше положителен.

Спускаемите апарати "Викинг" включваха и инструмент за откриване на органични съединения. Той забелязва следи от хлорирани органични вещества, които по онова време се тълкуват като резултат от замърсяване от Земята. Това накара учения по проекта "Викинг" Джералд Софен да изрече известните си думи: "Няма тела, няма живот". С други думи, не би могло да има марсиански живот без органични съединения. Така Софен стига до заключението, както и повечето други учени по онова време, че проектът "Викинг" е отрицателен по отношение на наличието на живот или в най-добрия случай неубедителен.

През изминалия половин век картината много се промени. Още осем спускаеми апарата и роувъри изследваха марсианската повърхност по-подробно. Благодарение на спускаемия апарат "Феникс" през 2008 г. и на по-късните потвърждения от марсоходите "Кюриосити" и "Пърсивиъранс" знаем, че на Марс действително съществуват местни органични съединения. Те обаче са в хлорирана форма - не това, което са очаквали учените от епохата на "Викинг" - и не знаем дали произлизат от биологични процеси или от някакви абиотични химични реакции, които нямат нищо общо с живота. Все пак човек може да се запита как би реагирал Софен днес: дали все още би казал категорично, че резултатите от "Викинг" са отрицателни?

По време на тези кацания учените са имали много малко познания за марсианската среда. Тъй като Земята е водна планета, изглеждаше разумно, че добавянето на вода може да накара живота да се прояви в изключително сухата марсианска среда. Погледнато в перспектива, възможно е този подход да е бил твърде много от едно добро нещо. Това, което аз и други изследователи научихме в изключително сухите места на Земята като чилийската пустиня Атакама, е, че има постепенно развитие на формите на живот, когато средата става все по-суха.

В самия край на тази прогресия се намират микроби, които живеят изцяло в солни скали. Тези издръжливи организми се възползват от процес, който наричаме хигроскопичност, при който някои соли привличат вода директно от относителната влажност на въздуха. (Това е същият процес, който прави готварската сол бучка, когато я оставите на въздух.) По тази причина микробите, живеещи в солните скали в Атакама, не се нуждаят от дъжд - само от определено количество влага в атмосферата.

Сега нека се запитаме какво ще се случи, ако изсипете вода върху тези адаптирани към сушата микроби. Може ли това да ги унищожи? На технически език бихме казали, че ги хиперхидратираме, но на прост език би било по-скоро като да ги удавим. Все едно извънземен космически кораб да ви намери да се скитате полумъртви в пустинята и бъдещите ви спасители да решат: "Хората се нуждаят от вода. Нека поставим човека в средата на океана, за да го спасим!". Това също не би се получило.

Много от експериментите на "Викинг" включват прилагане на вода върху почвените проби, което може да обясни озадачаващите резултати. Може би предполагаемите марсиански микроби, събрани за експериментите с освобождаване на етикети, не са могли да се справят с такова количество вода и са загинали след известно време. За разлика от другите експерименти повечето от пробите за експеримента с пиролитичното освобождаване са проведени при сухи условия. Първият опит бил положителен за живот в сравнение с контролния опит, проведен по-късно, който бил замислен така, че да не може да има участие на биологията. Интересно е, че единственият опит, проведен при влажни условия, има по-малък сигнал от контролния.

Следвайки този ред на мисли, трябва да се запитаме дали марсианската почва, изследвана от "Викинг", действително съдържа хигроскопични соли и дали относителната влажност на тези места е достатъчно висока. "Викинг" е кацнал в екваториалната област на Марс, където съдържанието на соли в почвата е доста ниско. Но в почвата има много водороден пероксид и перхлорати, а и двете тези съединения са много хигроскопични. Освен това "Викинг" е наблюдавал мъгла на Марс - което означава 100% влажност. По принцип относителната влажност би трябвало да е достатъчно висока в сутрешните и вечерните часове, за да могат микробите да изсмучат влагата.

Нуждаем се от нова мисия до Марс, посветена основно на откриването на живот, за да проверим тази и други хипотези. Тя трябва да изследва потенциални местообитания на Марс като Южните възвишения, където животът може да се запази в солни скали близо до повърхността. Възможно е дори да успеем да достигнем до тези скали без сондиране - огромно предимство по отношение на инженерните усложнения и разходите.

Снимка: Unsplash

Виж още: Астероид с размерите на Статуята на свободата ще прелети покрай Земята