Когато близък човек почине, той оставя след себе си личните си вещи, но какво става с целия му житейски опит? Можем ли някога да извлечем спомени от мозъка на починал човек?

Възстановяването на някои части от спомените може да е възможно, но вероятно ще бъде техническо предизвикателство, казва Дон Арнолд, невролог от Университета на Южна Калифорния, пред Live Science. С днешните технологии възстановяването на спомените може да протече по следния начин. Първо, идентифицирайте набора от мозъчни клетки, или неврони, които са кодирали конкретен спомен в мозъка, и разберете как са свързани те. След това активирайте тези неврони, за да създадете приблизителна невронна мрежа - алгоритъм за машинно обучение, който имитира начина, по който работи мозъкът.

Спомените се кодират от групи неврони. Краткосрочните и дългосрочните спомени се формират в хипокампуса. Други части на мозъка съхраняват различни аспекти на спомена, като емоции и други сетивни детайли, според Кливландската клиника. Групите неврони, свързани с един спомен, оставят физическа следа в мозъка, наречена енграма.

Невробиолозите са идентифицирали енграми в хипокампусите на мозъците на мишки. Например в проучване от 2012 г., публикувано в списание Nature, изследователите откриват специфичните мозъчни клетки, свързани със спомен за преживяване, което предизвиква страх.

Ако учените разполагат с пълен модел на човешкия мозък (какъвто все още нямат), те биха могли теоретично да определят мястото на паметта, която искат да възстановят.

Според клиниката в Кливланд обаче човешките спомени могат да бъдат сложни, особено дългосрочните, които могат да бъдат свързани с места, взаимоотношения или умения. Извличането на спомените на мъртъв човек се усложнява допълнително, тъй като отделните части на паметта са разпръснати из целия мозък; например сетивни детайли, които могат да се съхраняват и в теменния дял и сетивната кора.

Невроните в рамките на дадена енграма са свързани чрез синапси - пространствата между невроните, по които се движат електрохимични сигнали, според Националната библиотека по медицина. Когато даден спомен се задейства, той aктивира верига от синапси между тези групи, които могат да се съхраняват в различни части на мозъка. Първоначално невроните, които са били активни по време на първоначалното събитие, съставляват енграма. Но с течение на времето има доказателства, че спомените се преместват на различни места, тъй като се консолидират в мозъка, казва Арнолд пред Live Science. „Получава се нещо като каскада от неврони, които кодират тези различни неща, и всеки от тях е свързан в тази енграма“, пише той.

Простото изрязване на клетките, които формират енграмата, не би било добър метод за възстановяване. Енграмата всъщност не е споменът - тя е само мястото, където се съхранява споменът. Така че, дори и да се открие енграмата чрез моделиране или експеримент върху някого, докато е бил жив (което е малко вероятно), ще бъде трудно да се пресъздаде оригиналното събитие, преживяно от мъртвия човек.

„Паметта е много реконструктивна, което означава, че си спомняте части от дадено събитие, но всъщност не разбирате цялото“, казва пред Live Science Чаран Ранганат, директор на програмата „Памет и пластичност“ в Калифорнийския университет в Дейвис. Според него това е икономичен начин за формиране на спомени, тъй като мозъкът може да използва неща, които вече знае, за да запълни празните места, и не се налага да прави нов „запис“ за всяка част от преживяването. Например някой може да си спомни как е ял шоколадова торта и е играл на таг на петия си рожден ден. Но не си спомня други подробности, като например кои приятели са присъствали или дали е валяло. Въпреки това той запазва цялостния си спомен за това преживяване.

Най-добрият модел на невронна мрежа би изисквал цял живот сканиране на мозъка на човек, който многократно си спомня събития. След това може би ще можете да използвате невронната мрежа, за да пресъздадете определен спомен след смъртта на човека. Това обаче предполага, че спомените са нещо статично, като файл на твърдия диск, който възпроизвежда поредица от събития. Вместо това паметта е динамична, завършва Ранганат.

„Ние придаваме на спомените си различни значения и перспективи, които не отразяват непременно събитието“, казва той. „Ние не възпроизвеждаме миналото, а просто си представяме как то би могло да бъде.“ Всичко това, казва той, е в опит да разберем миналите си преживявания като нещо повече от обикновена поредица от събития. Така че поне засега спомените за един живот ще умрат заедно с човека, който го е преживял.

Снимка: Unsplash

Виж още: Саудитска Арабия внедрява роботизирани работници, след като повече от 21 000 работници загинаха в страната