Наскоро един учен заяви, че NASA може би случайно е открила живот на Марс преди почти 50 години и след това също толкова случайно го е убила, преди да разбере какво представлява. Но други експерти са раздвоени по въпроса дали новите твърдения са пресилена фантазия или интригуващо възможно обяснение за някои озадачаващи експерименти от миналото.

След като кацат на Червената планета през 1976 г., спускаемите апарати "Викинг" на NASA може да са взели проби от малки, сухоустойчиви форми на живот, които се крият в марсианските скали, предполага Дирк Шулце-Макух, астробиолог от Техническия университет в Берлин, в статия за Big Think.

Ако тези екстремни форми на живот са съществували и продължават да съществуват, експериментите, проведени от спускаемите апарати, може да са ги убили, преди да бъдат идентифицирани, тъй като тестовете биха "претоварили тези потенциални микроби", пише Шулце-Макух.

Това е "предположение, което някои хора със сигурност ще сметнат за провокативно", каза Шулце-Макух. Но подобни микроби живеят на Земята и хипотетично биха могли да живеят на Червената планета, така че те не могат да бъдат отхвърлени, добави той.

Други учени обаче смятат, че резултатите от "Викинг" са далеч по-малко двусмислени, отколкото Шулце-Макух и други ги представят.

Всеки от спускаемите апарати "Викинг" - "Викинг 1" и "Викинг 2" - проведе четири експеримента на Марс: експеримент с масспектрометър на газовия хроматограф (GCMS), при който се търсят органични или съдържащи въглерод съединения в марсианската почва; експеримент с етикетирано освобождаване, при който се проверява метаболизмът чрез добавяне на радиоактивно проследени хранителни вещества в почвата; експеримент с пиролитично освобождаване, при който се проверява фиксирането на въглерод от потенциални фотосинтезиращи организми; и експеримент с газообмен, при който се проверява метаболизмът чрез наблюдение как се променят газовете, които са известни като ключови за живота (като кислород, въглероден диоксид и азот), заобикалящи изолирани почвени проби.

Резултатите от експериментите на "Викинг" са объркващи и оттогава продължават да будят недоумение у някои учени. Експериментите с маркирано освобождаване и пиролитично освобождаване дадоха някои резултати, които подкрепиха идеята за живот на Марс: и при двата експеримента малки промени в концентрациите на някои газове подсказваха, че се извършва някакъв вид метаболизъм.

GCMS откри и някои следи от хлорирани органични съединения, но по онова време учените от мисията смятаха, че съединенията са замърсяване от почистващи препарати, използвани на Земята. (Следващите спускаеми апарати и роувъри доказаха, че тези органични съединения се срещат естествено на Марс.)

Въпреки това експериментът с газовия обмен, който се смяташе за най-важния от четирите, даде отрицателен резултат, което накара повечето учени да заключат, че експериментите на "Викинг" не са открили марсиански живот.

А през 2007 г. спускаемият апарат на NASA "Феникс", наследник на спускаемите апарати "Викинг", откри на Марс следи от перхлорат - химикал, който се използва във фойерверки, пътни факли и експлозиви и естествено се среща в някои скали.

Общият научен консенсус е, че наличието на перхлорат и неговите вторични продукти може да обясни адекватно газовете, открити в първоначалните резултати от "Викинг", което по същество "разреши дилемата на "Викинг", казва Крис Маккей, астробиолог в Изследователския център "Еймс" на NASA в Калифорния.

Но Шулце-Макух смята, че повечето от експериментите може да са дали изкривени резултати, защото са използвали твърде много вода. (Експериментите с етикетирано освобождаване, пиролитично освобождаване и газообмен включват добавяне на вода към почвата.)

"Тъй като Земята е водна планета, изглеждаше разумно, че добавянето на вода може да накара живота да се прояви в изключително сухата марсианска среда", пише Шулце-Макух. "Погледнато в перспектива, възможно е този подход да е бил твърде много от едно добро нещо."

В много сухата земна среда като например пустинята Атакама в Чили има екстремни микроби, които могат да процъфтяват, като се крият в хигроскопични скали, които са изключително солени и всмукват малки количества вода от заобикалящия ги въздух. Такива скали има и на Марс, където има определено ниво на влажност, което хипотетично би могло да поддържа такива микроби. Ако тези микроби са съдържали и водороден пероксид, химикал, който е съвместим с някои форми на живот на Земята, това би им помогнало да впрегнат допълнително влагата и също така може да е довело до образуването на някои от газовете, открити при експеримента с маркираното освобождаване, предлага Шулце-Макух.

Но твърде многото вода може да бъде смъртоносна за тези малки организми. В проучване от 2018 г., публикувано в списание Scientific Reports, изследователите установяват, че екстремните наводнения в пустинята Атакама са убили до 85% от местните микроби, които не са могли да се адаптират към по-влажни условия.

Снимка: NASA

Виж още: Тонове човешки боклук замърсяват Марс след 50 години проучвания