Необяснимите структури в небето, които озадачават астрономите от десетилетия, може най-накрая да имат обяснение - и това е нещо доста неочаквано. 
Два противоположни небесни региона, разположени съответно на Северния и Южния полюс, могат да бъдат свързани с огромна система от намагнитизирани нишки. Според учените те образуват структура, наподобяваща тунел, който обикаля Слънчевата система и много други близки звезди. 
"Ако погледнем в небето", казва астрономът Дженифър Уест от университета в Торонто в Канада, "ще да видим тази тунелна структура почти във всяка посока, т.е. ако зрението ни позволяваше да виждаме радиосветлина." 
Знаем за двете структури от доста време - всъщност от 60-те години на миналия век, - но досега те бяха трудни за разбиране. Това е така, защото е наистина трудно да се определи колко далеч са те: разстоянията варират от стотици до хиляди светлинни години. 

Никой анализ обаче никога не е свързвал двете структури заедно. Уест и нейните колеги успяха да покажат, че двата региона и доловимите сигнали в пространството между тях могат да бъдат свързани, решавайки много от озадачаващите проблеми, произлизащи от двете локации. 
"Преди няколко години един от нашите съавтори, Том Ландекер, ми разказа за доклад от 1965 г., от първите дни на радиоастрономията. Въз основа на грубите данни, налични по това време, авторите спекулират, че тези поляризирани радиосигнали могат да възникнат от нашия локален регион на галактиката", обясни Уест. 
"Тази статия ме вдъхнови да развия тази идея и да обвържа модела си с много по-добрите данни, които нашите телескопи ни дават днес."
Използвайки моделиране и симулации, изследователите разбраха как би изглеждала мрежата от радиосигнали в небето, ако двете структури бяха свързани чрез магнитни нишки, експериментирайки с параметри като разстояние. 
От това екипът успя да определи, че най-вероятното разстояние за структурите от Слънчевата система е около 350 светлинни години, в съответствие с някои от по-близките оценки. Това включва прогноза за разстоянието на Северния полюс по-рано тази година въз основа на данни от сателита Gaia, които установяват, че почти цялата северна структура е в рамките на 500 светлинни години. 
Цялата дължина на тунела, моделиран от Уест и нейния екип, е около 1000 светлинни години. 
Този модел е в съгласие с широк спектър от наблюдавани характеристики на Северния полюс и конкретната област, включително формата, поляризацията на електромагнитното излъчване (тоест как вълната е усукана) и яркостта. 
"Това е изключително сложна и находчива работа", казва астрономът Брайън Гаенслер от Университета в Торонто. 
"Когато Дженифър за пръв път ми каза това, си помислих, че е твърде сложно, за да има възможно обяснение. Но тя в крайна сметка успя да ме убеди! Сега съм развълнуван да видя как реагира останалата част от астрономическата общност." 
Необходима е допълнителна работа, за да се потвърдят първо констатациите и след това да се моделира структурата по-подробно. Но това може да помогне за разрешаването на още по-голяма загадка: образуването и еволюцията на магнитни полета в галактиките и как се поддържат тези полета. 

Снимка: Dominion Radio Astrophysical Observatory/Villa Elisa telescope/ESA/Planck Collaboration/Stellarium/J. West

Виж още: Няколко мрачни аспекта на изкуствения интелект, които вещаят опасности за човечеството