Огромно, покрито с лед езеро в Антарктида изчезна внезапно и учените се притесняват, че това може да се повтори. В този инцидент, който според изследователите се е случил през зимата през 2019 г. на ледения шелф Aмeрy в Източна Антарктида, около 600 милиона до 750 милиона кубически метра вода - приблизително два пъти обема на Залива на Сан Диего - са източени в океана.

Учените, използвали сателитни наблюдения, за да заснемат шокиращия акт, казват, че езерото е ликвидирано за около три дни, след като леденият шелф под него се отдръпнал.

„Вярваме, че теглото на водата, натрупана в това дълбоко езеро, е отворило цепнатина в ледения шелф под езерото - процес, известен като хидрофрактура, в резултат на което водата се оттича към океана“, казва Роланд Уорнър, глациолог от Университета на Тасмания и водещ автор на ново проучване. Той добавя, че след пускането на водата, „стичането към океана отдолу щеше да бъде като реката над Ниагарския водопад, така че щеше да бъде впечатляваща гледка“.

Хидроразкъсването (естествен процес, използващ същите физически принципи като хидравличното разбиване, или фракинг, използвано за извличане на петрол или газ от недрата на Земята) възниква, когато водата - която е по-плътна и следователно по-тежка от леда - разкъсва гигантски пукнатини в ледената покривка - и след това се оттича в морето. Това оставя след себе си гигантска цепнатина, която компрометира структурната цялост на плоскостта като цяло. Тъй като езерата и потоците от разтопена вода се увеличават по повърхността на Антарктида, изследователите са загрижени, че нарастващите обеми на повърхностната стопена вода могат да доведат до повече случаи на хидроразрушаване, които могат да доведат до срутване на ледените шелфове, като по този начин издигат морското равнище над текущите прогнози.

„Очаква се антарктическото топене на повърхността да се удвои до 2050 г., което поражда опасения относно стабилността на други ледени структури“, пише екипът в своето проучване, публикувано в списание Geophysical Research Letters. „Процеси като хидрофрактурата остават недостатъчно проучени, а моделите все още не включват реалистично третиране на тези процеси.“

„За съжаление е вероятно отново да се натрупа стопена вода или тя да се оттича по-често в океана“, завършва Уорнър. „Изглежда, че фрактурата отново се е отворила за кратко през летния сезон на топене през 2020 г., така че със сигурност е система, която изисква наблюдение. Това събитие наистина повдига нови въпроси за това, колко често срещани са тези дълбоки ледени езера и как те се развиват.“

Снимки: NASA

Виж още: Броят приложения в Huawei AppGallery е нараснал почти двойно за 1 година