Учени откриха най-старите известни фосили на Земята, микробни останки на 3.7 милиарда години, открити в зеленикавия пояс на Исуа в Гренландия. Това изключително откритие предполага, че животът се е появил бързо в древното минало на Земята, малко след образуването ѝ, оспорвайки предишните представи за произхода на живота.

Изследването, ръководено от изследователи от Австралия и Обединеното кралство, отмества известната времева линия на живота на Земята с 220 милиона години назад. Фосилите са открити в скали, разкрити от скорошното топене на многогодишен сняг. Тези открития отварят нови перспективи за бързата поява на живота на нашата планета и предполагат, че микробният живот може да е бил по-разнообразен и сложен, отколкото се е смятало досега.

Фосилите на 3.7 милиарда години са открити в зеленикавия пояс на Исуа, разположен по ръба на ледената шапка на Гренландия. Воден от проф. Алън Нътман от Университета на Уолонгонг, екипът е открил строматолити, слоести структури, създадени от микробни съобщества в плитки морски среди.

Тези фосили, направени от метакарбонатни скали, са най-старото доказателство за живот до момента, предшествайки предишни открития от формацията Дресър в Западна Австралия с над два века. Авторите на изследването, публикувано в сп. Nature, обясняват:

„Докладваме доказателства за древен живот от новооткрит изкоп на метакарбонатни скали на възраст 3.7 милиарда години в ISB, които съдържат строматолити с височина 1–4 см, макроскопски слоести структури, произведени от микробни общности“.

Според изследването тези открития показват, че микробният живот не само е съществувал, но и вече е бил сложен и разнообразен в началото на историята на Земята, няколкостотин милиона години след формирането на планетата.

Строматолитите са ключово доказателство за ранния живот поради начина, по който се образуват. С течение на времето се натрупват слоеве от микроорганизми, създавайки видими, скалоподобни структури. Тези фосили се считат за едни от най-трайните записи на древен живот. Строматолитите от Исуа по-специално са се развивали в плитка морска среда, както е показано от химичните сигнатури в метакарбонатните скали, заедно с междуслойни седиментни скали, образувани от бурни вълни.

„Значението на строматолитите е, че те не само предоставят очевидни доказателства за древен живот, видими с просто око, но и че са сложни екосистеми“, обяснява проф. Нътман.

Вкаменелостите от строматолити, открити в Гренландия, също така предлагат първите доказателства за среда, в която е процъфтявал ранният живот, предоставяйки по-задълбочено разбиране на древната биосфера на Земята.

Откритието има дълбоки последици за търсенето на живот на други планети, особено на Марс. Според проф. Мартин ван Кранендонк от Университета на Нов Южен Уелс строматолити от Исуа предлагат модел за идентифициране на подобни структури на Червената планета, където условията преди 3.7 милиарда години може да са били благоприятни за микробен живот.

Марс с древните си, влажни среди би могъл да е приютявал форми на живот, подобни на тези, които са съществували на ранната Земя. Констатациите на екипа подчертават възможността животът да се е появил бързо и на други планети. Както отбеляза д-р Вики Бенет, съводещ изследовател от Австралийския национален университет:

„Това откритие представлява нов критерий за най-старите запазени доказателства за живот на Земята. То сочи към бързата поява на живот и подкрепя търсенето му в подобни древни скали на Марс“.

Снимка: Unsplash/Nature

Виж още: Това е повратната точка, когато стареенето на тялото ви се ускорява