Астрономи са установили, че някои мъртви звезди могат да имат много по-разнообразни цветове, отколкото се смяташе досега. Сред най-необичайните примери е бяло джудже, което според научните модели може да изглежда зелено — явление, напомнящо за космическо „зомби“ точно преди Хелоуин.

Откритието се отнася до белите джуджета — изключително плътни остатъци от звезди, подобни на Слънцето, които са изчерпали ядреното си гориво. Новото изследване показва, че химичният състав на атмосферата им може да промени начина, по който излъчват и поглъщат светлина, придавайки им необичайни оттенъци.

Как мъртвите звезди променят цвета си?

Обикновено цветът на звездите е свързан с температурата им: по-хладните изглеждат оранжеви или червеникави, докато по-горещите светят в бяло, синьо или синьо-бяло. При белите джуджета обаче ситуацията може да бъде по-сложна.

Когато звезда с маса, сравнима със слънчевата, изчерпи горивото си, тя губи външните си слоеве, а ядрото ѝ се свива до изключително плътен остатък. При тези условия химични елементи като въглерод, калций и натрий взаимодействат с околната среда по начин, който може да промени спектъра на излъчваната светлина. Според изследователите именно тези процеси могат да обяснят защо някои бели джуджета придобиват розови, лилави, жълти, цианови или зеленикави оттенъци.

Особено интересен е обектът WD J1330+6435, разположен на приблизително 326 светлинни години от Земята. Това бяло джудже натрупва скалист материал от тяло в своята планетна система. В резултат атмосферата му се обогатява с калций, литий и натрий.

Моделите на учените показват, че това химично обогатяване може да придаде на звездния остатък зелен цвят. Натрият в атмосферата поглъща част от оранжевата светлина в спектъра, оставяйки впечатление за призрачно зелено сияние. Така обектът се превръща в кандидат за първата убедително идентифицирана зелена звезда — макар и да не е обикновена звезда, а остатък от вече приключила звездната еволюция. Образът на космическо „зомби“ идва от факта, че звездата е мъртва в еволюционен смисъл, но продължава да взаимодейства с останките от своята планетна система, поглъщайки материал от околността си.

Изследването насочва вниманието и към друго бяло джудже — WD J1011+2845, което се намира само на около 48 светлинни години от Земята. Според учените дълбоката конвективна зона на този обект пренася въглерод от вътрешността към повърхността. Въглеродните молекули влияят върху преминаването на светлината и могат да създадат наситено розово-червено сияние, наподобяващо цвета на сьомга. Това показва, че белите джуджета могат да се различават значително не само по температура, но и по химичния състав на атмосферата си.

Въпреки разнообразието от възможни цветове, бялото вероятно остава най-разпространеният цвят сред белите джуджета.

Изследователите посочват, че само пет от 151 бели джуджета в извадка от обекти на разстояние около 65 светлинни години от Земята проявяват необичайни цветове. Въз основа на тези наблюдения екипът оценява, че приблизително едно на всеки 30 бели джуджета може да има нетипичен оттенък.

Макар това да е малък дял, в мащабите на Вселената той означава, че съществуват огромен брой звездни остатъци с неочаквани цветове.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. RAS Techniques and Instruments. Те разширяват представите за външния вид на звездите след края на активния им живот и показват, че дори звездните останки могат да крият изненади. А ако Слънцето някога придобие подобен зелен оттенък, това би могло да се случи едва след милиарди години — когато приключи жизненият му цикъл и при определени условия започне да поглъща материал от останките на своята планетна система.

Снимка: Unsplash/Mark Hollands/University of Warwic

Виж още: Най-големите ИИ компании се готвят за апокалиптично събитие, предизвикано от техните агенти