Сред купчина блестящи златни съкровища от бронзовата епоха на Иберийския полуостров чифт корозирали предмети може би са най-ценните от всички.

Изследователите са установили, че една матова гривна и една ръждясала куха полусфера, украсена със злато, са изковани не от метал от Земята, а с желязо от метеорити, паднали от небето.

Откритието, ръководено от вече пенсионирания ръководител на отдела за консервация в Националния археологически музей на Испания Салвадор Ровира-Ллоренс, е разкрито в статия, публикувана през януари, и предполага, че технологията и техниките за обработка на метали са били много по-напреднали, отколкото сме си мислили, в Иберия преди повече от 3000 години.

Съкровището от Вийена, както е известно находището от 66 предимно златни предмета, е открито преди повече от 60 години, през 1963 г., на територията на днешен Аликанте в Испания и оттогава се смята за един от най-важните примери за златарство от бронзовата епоха на Иберийския полуостров и в цяла Европа.

Определянето на възрастта на колекцията обаче е малко трудно благодарение на два предмета: малка куха полусфера, за която се смята, че е част от скиптър или дръжка на меч, и една гривна, подобна на торк. И двете имат това, което археолозите описват като „железен“ външен вид - т.е. изглежда, че са изработени от желязо.

На Иберийския полуостров желязната епоха - когато претопеното земно желязо започва да замества бронза - започва едва около 850 г. пр.н.е. Проблемът е, че златните материали са датирани между 1500 и 1200 г. пр.н.е. Така че установяването на мястото на артефактите, изглеждащи като железни, в контекста на съкровището от Вийена е нещо като загадка.

Но желязната руда от земната кора не е единственият източник на коваемо желязо. По света има редица железни артефакти отпреди желязната епоха, които са изковани от материал от метеорити. Може би най-известен е кинжалът от метеоритно желязо на фараона Тутанкамон, но има и други оръжия от бронзовата епоха, изработени от този материал, и те са били много високо ценени.

Има начин да се открие разлика: желязото от метеоритите има много по-високо съдържание на никел от желязото, изкопано от земната почва. Затова изследователите получават разрешение от Общинския археологически музей във Вийена, където се съхранява колекцията, да тестват внимателно двата артефакта и да определят колко никел съдържат.

Те внимателно вземат проби от двата артефакта и подлагат материала на спектрометрия, за да определят състава му. Въпреки високата степен на корозия, която променя елементарния състав на артефакта, резултатите категорично сочат, че и полусферата, и гривната са изработени от метеоритно желязо.

Това чисто и просто решава дилемата как двата артефакта се съгласуват с останалата част от колекцията: те са изработени приблизително през един и същи период, датиращ от около 1400 до 1200 г. пр.н.е.

Тъй като обектите са силно корозирали, резултатите не са категорични. Но има по-нови, неинвазивни техники, които могат да се приложат към обектите, за да се получи по-подробен набор от данни, които биха помогнали за затвърждаване на констатациите, предполага екипът.

Снимка: Unsplash/Municipal Archaeological Museum of Villena

Виж още: Ето как изследователите разбиха 11-годишна парола за крипто портфейл за 3 млн. долара