Тъй като ние сме вид с непрекъснато намаляващ обхват на вниманието, може да бъде трудно да разберем колко дълго съществува животът на Земята. Опитайте се обаче да разберете това: учените са открили фрагменти от ДНК, датиращи отпреди 1 милион години.

Намерени под дъното на морето Скотия, северно от Антарктика, тези фрагменти от органичен материал могат да бъдат безценни за очертаване на историята на региона – картографиране на това, което е живяло в океана през различните периоди от време.

Технически наричани седаДНК – или седиментна древна ДНК, – възстановените проби вероятно ще се окажат полезни в продължаващите усилия да разберем как изменението на климата може да засегне Антарктика в бъдеще.

„Това включва най-старата потвърдена морска седаДНК досега“, казва морският еколог Линда Армбрехт от Университета на Тасмания в Австралия.

СедаДНК се намира в много среди, включително земни пещери и субарктически вечно замръзнали земи, които са дали седаДНК, датираща съответно от 400 000 и 650 000 години.

Ниските температури, ниското съдържание на кислород и липсата на ултравиолетово лъчение правят полярните морски среди като морето Скотия отлични места за седаДНК да остане непокътната, просто чакайки да я открием.

Възстановената ДНК е била извлечена от океанското дъно през 2019 г. и е преминала през цялостен процес на контрол на замърсяването, за да се гарантира, че възрастовите маркери, вградени в материала, са точни.

Сред другите открития са и диатомеи (едноклетъчни организми), които датират от преди 540 000 години. Всичко това помага да информираме нашия общ преглед на това как тази част от света се е развила през огромни времеви интервали.

Екипът успя да свърже изобилието на диатомеи с по-топлите периоди, последният от които в този район е бил преди около 14 500 години. Това е довело до увеличаване на общата активност на морския живот в района на Антарктика.

„Това е интересна и важна промяна, която е свързана със световно бързо повишаване на морското равнище и масивна загуба на лед в Антарктида поради естественото затопляне“, казва геологът Майкъл Вебер от университета в Бон в Германия.

Това най-ново проучване е доказателство, че тези техники на седаДНК могат да бъдат полезни при реконструирането на екосистемите през стотици хиляди години, като ни дават изцяло ново ниво на представа за това как океаните са се променили.

Учените непрекъснато се усъвършенстват в извличането на тези древни ДНК фрагменти от земята и премахването на „шума“ и смущенията, оставени от цялата съвременна ДНК, която съществува оттогава, за да получат автентичен поглед върху миналото.

Разбирането на повече за миналите промени в климата и как океанската екосистема е реагирала, означава по-точни модели и прогнози за това, което може да се случи по-нататък около Южния полюс.

„Антарктида е един от най-уязвимите региони на изменението на климата на Земята и изучаването на миналите и настоящите реакции на тази полярна морска екосистема към промените в околната среда е спешен въпрос“, пишат изследователите в публикуваната си статия.

Снимка: Университет на Бон

Виж още: Тихият океан е обречен да изчезне заради нов суперконтинент