Акулите са си спечелили страшната репутация благодарение на челюстите им, осеяни с остри като бръснач зъби, които се регенерират постоянно. Именно това безкрайно обновяване им дава предимство: без него те биха били неспособни да ловуват. Но в един бързо променящ се океан дори този умен трик за оцеляване може да не е достатъчен.

Екип от германския университет „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф проучва зъбите на акула черноперка в различни сценарии на подкиселяване, а резултатите от проучването, публикувани в списанието Frontiers in Marine Science, са тревожни. Колкото по-кисела е водата, толкова повече зъбите започват да се разграждат.

„Това са естествени оръжия, създадени да разкъсват плът, а не да оцеляват в киселинния океан“, казва Максимилиан Баум, биолог в „Хайнрих Хайне“ и водещ автор на проучването.

В момента средната стойност на pH на океанската вода е около 8,1. Но благодарение на нарастващите емисии на CO₂, тази стойност може да спадне до 7,3 до 2300 г., което ще направи океана почти десет пъти по-кисел. За да получат представа за това възможно бъдеще, изследователите събраха над 600 изхвърлени зъба от акула от аквариум, в който се отглеждаха черноперки акули.

Шестнадесет непокътнати зъба бяха подбрани за осемседмично изпитване в отделни 20-литрови резервоари – едни в нормална вода с pH 8,1, други в силно кисела вода с pH 7,3. Други 36 зъба бяха измерени преди и след излагането.

Резултатът беше поразителен. В сравнение с тези, съхранявани в неутрална вода, зъбите в киселинни условия развиха пукнатини, дупки, ерозия на корените и видими признаци на структурна деградация. Дори формата им се промени. Двуизмерното изображение показа, че зъбите са с по-широка обиколка – не поради растеж, а защото повърхността им е станала неравна и грапава.

Тази неравна повърхност създава странен ефект на нож с две остриета. Макар по-грубата текстура да подобрява способността на зъба да реже, тя също така го прави по-слаб – по-податлив на напукване и счупване.

Проучването, което започна като изследователски проект на студенти, завърши като рецензирана публикация. „Това показва колко ценни могат да бъдат проучванията, ръководени от студенти. Любопитството и инициативността често водят до важни открития“, отбеляза професор Себастиан Фрауне, директор на Института по зоология и организмични взаимодействия в „Хайнрих Хайне“.

Важно е да се отбележи, че проучването е проведено с неживи, минерализирани зъби, които не могат да се възстановят сами. В дивата природа живите акули може да са способни да реминерализират или да израснат нови зъби, но в по-кисели води този естествен процес може да отнеме повече енергия, отколкото си заслужава. Бъдещите проучвания ще трябва да се задълбочат в химичния състав, физическите промени и устойчивостта на живите зъби на акулите.

Проблемът е особено належащ за видове като акулата черноперка, които плуват с отворена уста, като зъбите им са в постоянен контакт с морската вода. Дори леко понижение на pH може да доведе до постепенни, но вредни ефекти, особено за видове, които не подменят зъбите си толкова бързо. И дори микроскопични увреждания могат да бъдат достатъчни, за да попречат на способността им да ловуват.

„Поддържането на pH на океана близо до днешната средна стойност от 8,1 може да бъде от решаващо значение за запазването на инструментите на хищниците“, предупреди Баум. „Това е силно напомняне, че климатичните промени имат каскаден ефект върху цялата хранителна верига и морските екосистеми.“

Ако зъбите на върхови хищници като акулите вече показват признаци на износване, кои други съществени характеристики на морския живот могат да започнат да се влошават след това? И по-важното – готови ли сме за това, което ще се случи, когато тези скрити пукнатини започнат да се разпространяват?

Снимка: Unsplash/ M. Baum et al. 2025

Виж още: Без предварително загряване на фурната: графеновата технология на Midea достига 1300 °C за 0.2 секунди