През 2015 г. Дейвид Хоул търси злато в регионален парк Мериборо близо до Мелбърн, Австралия. Въоръжен с металотърсач, той открива нещо необичайно – много тежка, червеникава скала, лежаща в жълта глина.

Той я отнася у дома и опитва всичко, за да я разбие, сигурен, че в скалата има самородно злато – все пак Мериборо се намира в района на Голдфийлдс, където австралийската златна треска достигна своя връх през XIX век. За да разбие находката си, Хоул пробва скален трион, ъглошлайф, бормашина и дори я залива с киселина. Въпреки това дори чук не успява да направи пукнатина. Това е така, защото въобще не става въпрос за самородно злато.

Както се разбра години по-късно, това е рядък метеорит.

„Имаше този изваян вид", разказва геологът от музея в Мелбърн Дермот Хенри пред The ​​Sydney Morning Herald. „Той се образува, когато метеоритите преминават през атмосферата, те се топят отвън и атмосферата ги извайва.“

Неспособен да отвори „скалата“, но все пак заинтригуван, Хоул занася самородния къс в музея в Мелбърн за идентификация. Всъщност след 37 години работа в музея и изследване на хиляди скали Хенри казва, че само две от парчетата са се оказали истински метеорити.

Това беше едно от двете.

Изследователите публикуваха научна статия, описваща метеорита на 4.6 милиарда години, който нарекоха Мериборо на името на града, близо до който е открит. Той тежи колосалните 17 килограма и след като са използвали диамантен трион, за да отрежат малък резен, открили, че съдържа висок процент желязо, което го прави обикновен хондрит H5.

Веднъж отворен, можете също да видите малките кристализирани капчици метални минерали в него, наречени хондрули.

„Метеоритите осигуряват най-евтината форма на изследване на Космоса. Те ни пренасят назад във времето, предоставяйки улики за възрастта, образуването и химията на нашата Слънчева система, включително Земята“, продължава Хенри. „Някои предоставят поглед към дълбоката вътрешност на нашата планета. В някои метеорити има „звезден прах“, дори по-стар от нашата Слънчева система, който ни показва как звездите се формират и еволюират, за да създадат елементи от периодичната таблица.“

„Други редки метеорити съдържат органични молекули като аминокиселини, градивните елементи на живота.“

Въпреки че изследователите все още не знаят откъде идва метеоритът и колко време може да е бил на Земята, те имат някои предположения.

Нашата Слънчева система някога е била завихрена купчина прах и хондритни скали. В крайна сметка гравитацията събира много от този материал заедно в планети, но се озовават най-вече в огромен астероиден пояс. Този ​​конкретен метеорит най-вероятно излиза от астероидния пояс между Марс и Юпитер и е бил избутан оттам от някои астероиди, които се разбиват един в друг, след което един ден се разбива в Земята.

Въглеродното датиране предполага, че метеоритът е бил на Земята между 100 и 1000 години и има редица наблюдения на метеори между 1889 и 1951 г., които биха могли да съответстват на пристигането му на нашата планета.

Изследователите твърдят, че метеоритът Мериборо е много по-рядък от златото, което го прави много по-ценен за науката. Това е един от само шепата метеорити, регистрирани някога в австралийския щат Виктория, и е втората по големина хондритна маса след огромен 55-килограмов екземпляр, идентифициран през 2003 г. Това е едва 17-ият метеорит, открит във Виктория, докато има намерени хиляди златни късчета.

Снимка: Unsplash

Виж още: Защо все повече учени призовават за затъмняване на Слънцето?