В началото на периода креда преди около 130 милиона години, се наблюдава разцвет на биоразнообразието, което позволява появата на огромни морски хищници. Тези същества, някои от които по-големи от съвременните върхови хищници като косатките или големите бели акули, са обитавали сложна екосистема, в която конкуренцията е била ожесточена, а оцеляването е изисквало както размер, така и адаптивност.
В началото на кредата разпадането на суперконтинента Пангея и топлият глобален климат допринасят за повишаване на морското равнище, създавайки плитка морска среда като формацията Паджа. Тази процъфтяваща екосистема е била дом на разнообразни морски влечуги, включително ихтиозаври (делфиноподобни същества), телеозаври (крокодилски ловци) и плиозаври - масивни хищници с тела, дълги над 10 метра, и мощни челюсти.
Докато съвременните морски екосистеми обикновено достигат връхната си точка на пето или шесто трофично ниво, като върхови хищници като косатки или кашалоти ловуват други хищници, формацията Паджа е поддържала хищници, които са ловували тези, които са били на върха на хранителната верига.
За да разберат как формацията Паджа е поддържала такова забележително биоразнообразие, учените изграждат екологична мрежа въз основа на фосилни доказателства. Използвайки данни от вкаменени останки, изследователите разглеждат детайли като размер на тялото, механизми на хранене и потенциални взаимодействия между видовете. Те също така използваха аналози от съвременни екосистеми, по-специално от морските мрежи в Карибския басейн, за да направят изводи за липсващи детайли и да проверят хипотези.
Изследването показва как реконструкцията на изчезнали екосистеми може да предложи безпрецедентни прозрения за еволюцията на биоразнообразието.
Трофичните нива в хранителната мрежа представляват йерархията на енергийните потоци - от първичните производители като водораслите (първо ниво) до тревопасните животни (второ ниво), месоядните животни, които консумират тревопасни животни (трето ниво), и т.н. Съвременните морски среди рядко надхвърлят пет или шест нива поради ограниченията на енергията. Въпреки това екосистемата на Паджа изглежда е поддържала седмо ниво, което е доказателство за нейното екологично богатство.
На това ниво плиозаврите и други масивни хищници са се хранели с месоядни морски влечуги, което ги е поставяло на върха на несравнима по сложност хранителна мрежа. Съществуването на хищници от такова високо ниво предполага, че екосистемата е била не само богата на видово разнообразие, но и е поддържала големи популации на всяко ниво - от дребните жертви до върховите ловци.
Проучването показва, че биоразнообразието на формацията Пая е било обусловено от множество фактори, включително топлия климат и географските промени през кредата. Постепенното разпадане на Пангея е създало изолирани местообитания, които са благоприятствали видообразуването, докато топлите морета са осигурявали необходимите условия за бърз растеж и богат живот. Тези фактори вероятно са допринесли за способността на екосистемата да поддържа своите върхови хищници.
Хищниците на всяко ниво е трябвало да се адаптират, за да оцелеят, било то чрез специализирани механизми за хранене, увеличен размер или усъвършенствани ловни стратегии. Това динамично взаимодействие е стимулирало еволюцията на чертите, които са позволили на тези същества да процъфтяват в среда, която е била колкото конкурентна, толкова и богата.
Макар че формацията Паджа представлява завладяващ поглед към миналото, нейното значение далеч надхвърля времето, в което е съществувала. Изследвайки древни екосистеми, изследователите получават представа за това как биоразнообразието се развива и адаптира с течение на времето. Откритията от екосистемата Паджа подчертават ролята на конкуренцията, климата и структурата на местообитанията при формирането на хранителните мрежи, като предлагат уроци, които са приложими към днешните екологични предизвикателства.
Могат ли обаче съвременните екосистеми да възвърнат тази сложност при подходящи условия? Или човешката дейност трайно е променила траекторията на морското биоразнообразие? Това са въпроси, на които изследвания като това започват да отговарят, използвайки миналото, за да осветлят бъдещето.
Изследователите, които стоят зад проучването на формацията Паджа, подчертават, че тяхната работа представлява само началото на едно по-широко изследване на древните екосистеми. Макар че е постигнат значителен напредък в реконструирането на хранителната мрежа на Паджа, все още не е известно много за нейните по-малко забележими обитатели, като риби и амонити, които са играли критична роля на по-ниските трофични нива.
Бъдещите изследвания могат да навлязат по-дълбоко в тези взаимодействия, предоставяйки по-пълна картина на функционирането на екосистемата като цяло.
Снимка: Unsplash
Виж още: Liberux NEXX е Linux смартфон, който иска да защити данните ви от любопитни очи