Новата технология възнамерява да предефинира изживяването във виртуалната реалност, като го разшири и включи нова сетивна връзка - вкуса.

Интерфейсът, наречен e-Taste, използва комбинация от сензори и безжични дозатори с химикали, за да улесни дистанционното възприемане на вкуса - това, което учените наричат густация. Тези сензори са настроени да разпознават молекули като глюкоза и глутамат - химикали, които представляват петте основни вкуса: сладък, кисел, солен, горчив и умами. Веднъж уловени чрез електрически сигнал, тези данни се предават безжично на отдалечено устройство за възпроизвеждане.

Тестовете, проведени от изследователи в Щатския университет на Охайо, потвърдиха способността на устройството да симулира цифрово различни по интензивност вкусове, като същевременно предлага разнообразие и безопасност за потребителя.

„Химическото измерение в настоящата сфера на виртуалната и добавената реалност е сравнително слабо представено, особено когато говорим за обоняние и вкус“, казва Джинхуа Ли, съавтор на изследването и доцент по материалознание и инженерство в щата Охайо. „Това е празнина, която трябва да бъде запълнена, и ние разработихме това с тази система от следващо поколение“.

Системата, чието разработване е вдъхновено от предишна работа на Ли по биосензори, използва задвижващ механизъм с две части: интерфейс към устата и малка електромагнитна помпа. Тази помпа се свързва с течен канал с химикали, който вибрира, когато през него премине електрически заряд, изтласквайки разтвора през специален гелов слой в устата на субекта.

В зависимост от времето, през което разтворът взаимодейства с този гелов слой, интензивността и силата на всеки вкус може лесно да се регулира, казва Ли.

Вкусът е субективно усещане, което може да се променя в различните моменти. Но това сложно усещане е резултат от работата на две от химическите системи на тялото, които работят в тандем, за да гарантират, че храната е безопасна и питателна - вкусовите и обонятелните (или миризмите) сетива.

„Вкусът и мирисът са силно свързани с човешките емоции и памет“, казва Ли. „Така че нашият сензор трябва да се научи да улавя, контролира и съхранява цялата тази информация.“

Въпреки трудностите, свързани с възпроизвеждането на сходни вкусови усещания за повечето хора, изследователите установиха, че при опитите с хора участниците могат да усетят различните интензитети на киселината в течностите, генерирани от системата, с точност от около 70%.

Допълнителни тестове, оценяващи способността на e-Taste да потапя потребителите във виртуално преживяване с храна, анализираха и възможностите му за далечен обхват, като показаха, че дистанционно дегустиране може да бъде инициирано в Охайо от далечна Калифорния. Друг експеримент включва участници, които се опитваха да идентифицират пет възприети от тях хранителни опции, независимо дали става въпрос за лимонада, торта, пържено яйце, рибена супа или кафе.

Макар че тези резултати откриват възможности за пионерство в областта на новите VR изживявания, откритията на този екип са особено значими, тъй като потенциално могат да предоставят на учените по-задълбочено разбиране за това как мозъкът обработва сензорните сигнали от устата.

Плановете за усъвършенстване на технологията се въртят около по-нататъшното миниатюризиране на системата и подобряване на съвместимостта ѝ с различни химични съединения в храните, които предизвикват вкусови усещания. Освен че ще помогне за създаването на по-добро и по-динамично игрово изживяване, в проучването се отбелязва, че работата може да бъде полезна за насърчаване на достъпността и приобщаването във виртуалните пространства на хора с увреждания, като например тези с травматични мозъчни увреждания или продължителен COVID, който привлече вниманието на масовата публика към загубата на вкуса като симптом.

Снимка: Unsplash/Shulin Chen et al.

Виж още: Новите Samsung Galaxy A56 5G, Galaxy A36 5G и Galaxy A26 5G - стъпка напред с AI за всички