В Южна Америка бе открит изключително добре запазен скелет на гигантски месояден родственик на крокодила, който предоставя на учените ясна представа за неговата физиология и поведение, когато е обитавал земята преди 70 милиона години, преследвайки плячката си, сред която са били и средно големи динозаври.

Международен екип от палеонтолози, воден от учени от аржентинския Museo Argentino de Ciencias Naturales (MACN), описа новия вид, който е живял сред динозаври, както и гигантски змии, костенурки, ранни птици и малки бозайници, малко преди астероид да сложи край на креда. Открит близо до Ел Калафате в Аржентина, този скелет – включващ почти пълен череп и челюсти – е дал на учените най-добрата възможност досега да надникнат в живота на тази група изчезнали крокодилоподобни, известни като пеирозавриди.

Учените смятат, че новонареченият Kostensuchus atrox е бил страхотен сухоземен хищник, който е достигал дължина около 3,5 м и тегло около 250 кг. Късата му и дълбока черепна кутия е поддържала мощни челюстни мускули, а остриевидните му зъби с назъбвания – два пъти по-големи от тези на по-ранните, по-малки крокодилформи – са били създадени по-скоро за разрязване на плът, отколкото за хващане. Тези характеристики го определят като „хиперхищник“ – хищник, който се е хранил почти изцяло с месо.

Името Kostensuchus atrox е вдъхновено както от патагонското наследство, така и към древната митология: „Kosten“ идва от думата на аоникенк (теуелче) за силния патагонски вятър, а „suchus“ произлиза от Souchos - гръцкото име на египетския бог Себек с глава на крокодил. Atrox, от своя страна, се превежда като „суров“ на гръцки. Освен че този екземпляр е изцяло нов вид, Kostensuchus е и нов род, което прави това откритие още по-важно за еволюционното дърво.

Пейрозавридите са изчезнало семейство крокодилоподобни – близки роднини на днешните крокодили – които са живели само през креда в Южна Америка, Африка и Мадагаскар. Досега повечето са описани въз основа на останки от челюсти или изолирани зъби, което не позволява да се разбере напълно как са изглеждали и какъв е бил начинът им на живот. Новият екземпляр запазва артикулиран скелет с череп и предна част на тялото, което го прави най-добрият пример от този вид, открит досега.

„Въпреки че пеирозавридите с широки муцуни са потенциално близко свързани помежду си, досега тези таксони рядко са били включвани в филогенетични анализи, вероятно поради непълнотата на останките им“, отбелязват изследователите. „Откритието на Kostensusuchus с отлично запазен череп позволява за първи път да се разбере този морфологичен тип, както и да се тестват взаимоотношенията на пеирозавридите с широки муцуни в контекста на други членове на тази клада.“

Сравнявайки анатомията на K. atrox с други крокодилоподобни, изследователите смятат, че той е бил хищник, добре приспособен за живот на сушата. За разлика от съвременните крокодили, които дебнат, за да хванат и удавят плячката си, това животно е имало телосложение и зъбна система, които му позволявали да се справя с животни, като ги нападало отпред и разкъсвало кожата и плътта им. Силните му рамене и здравата черепна кутия подсказват, че е бил активен ловец, способен да се бори с борящите се жертви. А в Патагония по това време това са били динозаврите – от средно големи тревопасни до по-малки хищници – чиито фосили също са били открити в същите скални пластове.

Това откритие помага да се нарисува по-богата картина на екосистемите на Патагония в края на креда. Динозаврите може би са били най-видимите хищници, но крокодилподобните като K. atrox са споделяли тяхната територия – и най-вероятно са се състезавали за плячка на върха на хранителната верига.

Снимка: Unsplash/Gabriel Diaz Yanten

Виж още: След 553 дни непрекъсната работа никакви изображения не се опечатаха върху OLED монитора на MSI