Широко използван изкуствен подсладител може би не е толкова биологично „инертен“, колкото се смяташе преди. Изследвания породиха опасения, че малко познато химично вещество, свързано със сукралозата – основната съставка на Splenda, може да увреди ДНК и да повлияе на ключови процеси в организма.

Splenda е един от най-разпространените заместители на захарта в света. Съдържа се в диетични газирани напитки, десерти без захар, протеинови продукти и много нискокалорични храни или храни „без добавена захар“. Продава се и в малки пакетчета за подслаждане на кафе и чай. Самата сукралоза е стотици пъти по-сладка от обикновената захар, така че са необходими само много малки количества.

Изследването се фокусира върху съединение, наречено сукралоза-6-ацетат. Това вещество не само се образува, когато организмът преработва сукралозата, но се съдържа и в малки количества в подсладителя като страничен продукт от производството. Анализите показват, че то може да съставлява до 0,67% от някои търговски продукти със сукралоза, а нивата му могат да се повишат още повече след храносмилането.

„Нашето ново проучване установява, че сукралоза-6-ацетатът е генотоксичен“, казва Сюзан Шифман, изследовател по биомедицинско инженерство в Държавния университет на Северна Каролина и Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. „Установихме също, че следи от сукралоза-6-ацетат могат да бъдат открити в готовите за употреба продукти със сукралоза, дори преди да бъдат консумирани и метаболизирани.“

По-ранни изследвания на същия екип показаха, че консумацията на сукралоза води до производството на няколко мастноразтворими съединения в червата.

Генотоксичните вещества будят тревога, тъй като могат да увредят ДНК, което може да повиши риска от мутации, свързани с болести като рак. При лабораторни експерименти с човешки клетки сукралоза-6-ацетатът предизвика разкъсвания на ДНК-веригите – вид увреждане, известно като кластогенност.

Изследователите потвърдиха този ефект, използвайки различни подходи, включително система за скрининг на увреждания на ДНК с висока производителност и тест за микроядра, който открива хромозомни увреждания. И двата метода показаха, че съединението може да наруши генетичния материал в изложените на въздействието му клетки.

Нивата на експозиция също могат да надвишават праговете за безопасност. Европейският орган за безопасност на храните определя праг на токсикологична загриженост за генотоксичните вещества на 0,15 микрограма на човек на ден. Според резултатите, една-единствена напитка, подсладена със сукралоза, може да надвиши тази граница, дори без да се вземат предвид допълнителните количества, образувани в организма, или повтарящия се ежедневен прием.

В по-ранни оценки на безопасността на сукралозата се посочваше, че тя преминава през организма в непроменен вид, като оказва минимално биологично въздействие. По-нови данни обаче сочат, че тя може да се метаболизира до съединения като сукралоза-6-ацетат и да взаимодейства с организма по по-сложни начини.

Проучването разгледа и как съединението засяга червата. При експерименти с човешка чревна тъкан, отгледана в лаборатория, както сукралозата, така и сукралоза-6-ацетатът отслабиха защитната бариера на храносмилателния тракт.

„Когато изложихме сукралоза и сукралоза-6-ацетат на епителни тъкани на червата – тъканта, която облицова стената на червата – открихме, че и двете химични вещества причиняват „пропускливост на червата“, казва Шифман. „По същество те правят стената на червата по-пропусклива.“

Това се случва, когато „плътните връзки“ – структурите, които държат чревните клетки заедно – бъдат нарушени. В резултат на това вещества, които нормално биха били елиминирани, могат да преминат в кръвообращението. Резултатите сочат, че консумацията на сукралоза може да е свързана не само с приемането на един подсладител. Възможно е хората да поглъщат и биологично активна примес, както и допълнителни количества, образуващи се по време на храносмилането.

Снимка: Unsplash

Виж още: Ето го шоколада на (без)вкусното бъдеще: създаден в лаборатория и с помощта на изкуствен интелект