Някои неща в науката са разочароващо недостъпни за пряко човешко наблюдение. Почти всичко, което се намира извън нашата Слънчева система, трябва да бъде измерено с помощта на усъвършенствани техники, а тънкостите на квантовата сфера също се изследват до голяма степен с помощта на технологични посредници. По същия начин и тайните на състава на нашата планета често са недостъпни по подобен и дразнещ начин.

Въпреки това, също както астрономите и квантовите физици, геолозите са разработили гениални методи за изследване на предмета на своята област (вътрешността на нашата планета), без да се нуждаят от някакъв много голям, много невъзможен инструмент. Един от тези методи е създаването на сеизмографски станции за измерване на сеизмичните вълни, докато те преминават през Земята - всеки момент на пречупване, дифракция и отражение на тези ударни вълни ни казва нещо за вътрешността на планетата. С помощта на този метод учените могат да разработят модели на вътрешността на Земята, които показват къде са се образували потънали плочи по протежение на зоните на субдукция (когато една плоча преминава под друга плоча, или я субдуцира).

Използвайки суперкомпютъра Piz Daint в Лугано, Швейцария, и техника, известна като инверсия на пълните вълни (която по същество събира всички вълни в един огромен модел), учените от Калифорнийския технологичен институт и Федералния институт по технология в Цюрих създават нов модел на долната мантия с висока резолюция. Първоначално обаче откритото от тях нямаше никакъв смисъл. Моделът показваше остатъци от потопени плочи, разположени под океаните и в средата на континентите, които - според сегашното ни разбиране за тектонския цикъл на плочите - са твърде далеч от всякаква зона на субдукция.

Пример за такива райони е западната част на Тихия океан, където наличието на потопена плоча би трябвало да е невъзможно, тъй като в близката геоложка история не е имало зона на субдукция. И все пак новият модел ясно откроява остатъците от потопени плочи. Андреас Фихтнер, старши автор на изследването от ETH Цюрих, оприличава откритието на лекар, който открива нов кръвоносен съд благодарение на усъвършенствана технология за визуализация.

„С нов, по-добър инструмент за изследване лекарят изведнъж вижда артерия в седалището, която всъщност не принадлежи там“, казва Фихтнер в изявление за пресата. „Точно така се чувстваме и ние по отношение на новите открития.“

Макар че това откритие наложи на авторите да преосмислят сегашното ни разбиране за състава на Земята, те имат няколко идеи за източника на тази тектонична аномалия.

„Това може да е или древен, богат на силициев диоксид материал, който е бил там още от формирането на мантията преди около 4 милиарда години и е оцелял въпреки конвективните движения в мантията“, казва Томас Шутен, първи автор на изследването от института в Цюрих, в изявление за пресата, „или зони, в които богати на желязо скали се натрупват вследствие на тези движения на мантията в продължение на милиарди години“.

Въпреки това един от недостатъците на използването на непряк метод на наблюдение е, че остават много въпроси, особено по отношение на материалите, които биха могли да повлияят на тези скорости на сеизмичните вълни. Изследователите се надяват, че още по-добри модели ще могат да разгадаят свойствата на материалите, които стоят зад тези главозамайващи енигми дълбоко в земната повърхност.

Снимка: Unsplash

Виж още: Това злокобно дете робот може да имитира човешки изражения (ВИДЕО)