Има ли живот отвъд Земята? Този въпрос се оказва един от най-трудните за отговор в науката. Въпреки привидно безкрайните простори на Вселената, които предполагат, че там има потенциал за изобилен живот, огромните разстояния между звездите правят търсенето подобно на намирането на игла в космическа купа сено.

Търсенето на извънземен разум (SETI) представлява клон на астрономията, посветен на откриването на извънземен живот чрез търсене на необичайни сигнали, наречени техносписъци. Идентифицирането на техносписък не просто означава съществуването на живот, а конкретно сочи наличието на интелигентен живот, използващ напреднала технология.

Въпреки това 60-годишните търсения досега не са дали резултат, но сега учените започнаха да изследват един неизследван диапазон от честоти.

SETI изхожда от предположението, че извънземните цивилизации могат да разчитат на технологии по начин, подобен на този на хората на Земята, като например да използват мобилни телефони, сателити или радари.

Тъй като значителна част от тези технологии генерират сигнали, които се откриват в радиочестотите, фокусирането върху тези дължини на вълните служи като логична отправна точка в търсенето на потенциален извънземен разум.

Предишните проучвания на техносигналите са включвали само радиочестотния диапазон над 600 MHz, като по-ниските честоти са останали практически неизследвани. Това е така, въпреки факта, че ежедневните комуникационни услуги, като контрол на въздушното движение, морско аварийно радиоразпръскване и FM радиостанции излъчват този вид нискочестотно излъчване на Земята.

Причината, поради която не е изследвана, е, че телескопите, които работят на тези честоти, са доста нови. А радиовълните с по-ниска честота имат по-малка енергия, което означава, че могат да бъдат по-трудни за откриване. В ново заключително проучване за първи път учените се насочиха към тези честоти.

Нискочестотният масив (Lofar) е най-чувствителният нискочестотен телескоп в света, работещ в диапазона 10 - 250 MHz. Състои се от 52 радиотелескопа, като още няколко са на път да бъдат изградени, разположени в цяла Европа. Тези телескопи могат да достигнат висока разделителна способност, когато се използват в унисон.

Новото изследване обаче използва само две от тези станции: едната се намира в Бир, Ирландия, а другата в Онсала, Швеция. Изследвани са 44 планети, обикалящи около други звезди, различни от нашето Слънце, които бяха идентифицирани от сателита за изследване на транзитни екзопланети на НАСА. В продължение на две лета учените сканират тези планети на честоти от 110 до 190 MHz с нашите два телескопа.

Първоначално това не изглежда като голямо количество цели, но нискочестотното наблюдение се отличава с голямо предимство, тъй като има големи зрителни полета в сравнение с техните по-високочестотни братя и сестри. Това е така, защото покриваната площ от небето намалява с по-високите честоти.

В случая с Lofar са покрити 5.27 квадратни градуса от небето за всяко насочване на телескопите ни. Това доведе до 36 000 цели за всяко насочване на телескопа - или общо над 1 600 000 цели, когато проверите какви други звезди са наблизо и включите и техните планети.

Търсенето на техногенни признаци от Космоса представлява сериозно предизвикателство - същите техногенни признаци са повсеместно разпространени на Земята. Това представлява пречка, тъй като телескопите в тези търсения се отличават с нива на чувствителност, които могат да засекат сигнали като например телефонно обаждане от половината Слънчева система.

В резултат на това събраните данни се заливат с хиляди сигнали, произхождащи от Земята, което представлява значителна трудност при изолирането и идентифицирането на сигнали, които биха могли да бъдат с извънземен произход. Необходимостта да се пресее този обширен и зашумен набор от данни добавя още едно ниво на сложност към търсенето.

Учените измислиха иновативен подход за намаляване на подобни радиочестотни смущения, наречен метод на "отхвърляне на съвпаденията". При него се отчитат локалните радиоизлъчвания във всеки от нашите телескопи. Например, ако учен използва телефон в близост до телескопа в Ирландия, за да се обади на ръководителя си, същото обаждане няма да се появи в данните в Швеция и обратно (главно защото телескопът не е насочен в тази посока, а към кандидат за екзопланета).

В резултат учените решават да включат сигнатури в набора от данни само ако те се появяват едновременно и на двете станции, което предполага, че идват извън Земята.

По този начин те пресяват до нула хилядите кандидат-сигнали. Това означава, че не сме открили никакви признаци на интелигентен живот с това търсене, но едва сега започваме - а там вероятно има огромен брой планети, подобни на Земята. Знанието, че методът за отхвърляне на съвпаденията работи с висок процент на успеваемост, може да е от ключово значение, за да ни помогне да открием живот на някоя от тези планети в бъдеще.

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: В Китай роботи вече произвеждат клонирани прасета и животът няма смисъл