Астрономите от университета „Комплутенсе“ в Мадрид за първи път забелязаха интригуващо космическо събитие с помощта на мощен телескоп в Съдърланд, Южна Африка. Малкият астероид, широк едва 11 метра, е бил временно прихванат от гравитационното привличане на Земята, което го е превърнало в минилуна.

Ричард Бинзел, астроном от Масачузетския технологичен институт (MIT), обяснява: „Това се случва с известна честота, но рядко ги виждаме, защото са много малки и много трудни за откриване. Едва напоследък възможностите ни за изследване достигнаха точката, в която ги забелязваме рутинно“.

Докато основната луна на Земята има диаметър 3400 километра, 2024 PT5 е сравнително малка.

Астероид 2024 PT5 принадлежи към астероидния пояс Арджуна - група космически скали, които се движат по орбити, подобни на земната, на около 144 милиона километра от Слънцето. Някои астероиди от Арджуна могат да се приближат до нашата планета на близко разстояние от около 4.8 милиона километра, като се движат със сравнително ниски скорости от по-малко от 3500 километра в час.

Карлос де ла Фуенте Маркос, професор и експерт по минилунието от университета „Комплутенсе“, сравнява поведението на астероида с това на някой, който зяпа по витрината на магазин. Той заявява: „Астероид 2024 PT5 няма да направи пълна обиколка около Земята. Може да се каже, че ако истинският спътник е като клиент, който купува стоки в магазин, то обекти като 2024 PT5 са хора, които зяпат само какво има на витрината“.

Пътуването на този небесен посетител служи като напомняне за динамичната природа на нашата Слънчева система. Въпреки че няма да остане в орбитата на Земята в продължение на милиарди години като нашата основна луна, мимолетното му присъствие предлага уникална възможност за научно изследване.

Минилуни като 2024 PT5 предоставят на учените ценни възможности за изучаване на близки до Земята обекти отблизо. Тези временни улавяния действат като естествени космически лаборатории, предлагайки прозрения за състава на астероидите и сложната работа на нашата Слънчева система.

Бинзел подчертава значението на тези събития, като заявява: „Тези временни улавяния са естествени космически лаборатории. Те ни помагат да разберем малките тела, които се доближават до Земята, и могат да бъдат важни за бъдещи космически мисии“.

Макар че минилуните са твърде малки и слаби, за да ги наблюдават повечето астрономи любители, те попадат в обхвата на засичане на телескопите от професионален клас.

Откриването на 2024 PT5 и други минилуни подчертава постоянно променящата се природа на нашата космическа среда. То напомня, че нашата Слънчева система е динамично място, пълно с изненади и възможности за научни изследвания.

Снимка: Unsplash

Виж още: Китайски марсоход се натъкна на доказателства за древен марсиански бряг