Революционно проучване разкри, че праисторически зъби биха могли да предоставят неочаквани улики за човешката еволюция, оспорвайки традиционните предположения за ролята на емайла в живота на нашите предци. Изследователи са идентифицирали малки, плитки вдлъбнатини върху фосилизирани зъби, които може да играят важна роля в разбирането на взаимоотношенията между ранните хоминини.

Външният слой на зъбите ни, известен като емайл, може да изглежда като малко вероятно място за откриване на основни еволюционни маркери. Ново проучване, публикувано в Journal of Human Evolution, обаче подчертава как наличието (или отсъствието) на емайлови ямки във фосилизирани зъби може да действа като нов еволюционен инструмент. Тези ямки, за които някога се е смятало, че са резултат от заболяване или недохранване през детството, са много по-значими, отколкото се е смятало досега.

Емайловите ямки са открити за първи път при южноафриканския вид Paranthropus robustus, близък роднина на рода Homo. Тези ямки, които са еднородни, кръгли и плитки, са се появили при широк спектър от фосилни видове, което е накарало изследователите да преосмислят предишните си предположения за техния произход. Докато ранните интерпретации предполагаха, че тези белези са дефекти, причинени от стрес от околната среда, новите изследвания показват, че те всъщност биха могли да имат по-дълбоко еволюционно значение.

Наличието на тези ямки не е случайно; те се появяват последователно при различни видове Paranthropus и дори при някои индивиди Australopithecus от Източна Африка. Тази последователност оспорва традиционното схващане, че подобни дефекти на емайла се дължат единствено на болести или недохранване. Всъщност плитките кръгли ямички изглеждат редовно разположени и често се намират в определени области на зъбната корона, без да са придружени от признаци на други увреждания или аномалии.

Изследователите анализират зъби от хоминини, обхващащи повече от два милиона години еволюция, включително образци от долината Омо в Етиопия и няколко южноафрикански обекта като Дримолен и Сварткранс. Откритията разкриват, че това издълбаване на емайла е било налице при Paranthropus и Australopithecus, както и при някои от най-ранните предци на човека отпреди повече от три милиона години. Ямичките обаче забележимо отсъстват при рода Homo, което допълнително подсказва, че те не са резултат от заболяване или стрес от околната среда, а вместо това може да представляват отделна еволюционна черта.

Еднаквостта на ямките при различните видове говори по-скоро за генетичен произход или развитие, отколкото за реакция, свързана със стрес. Свързаните със стреса дефекти на емайла, каквито се наблюдават при съвременните хора, обикновено се образуват в хоризонтални ивици и не са ограничени до определени области на зъба. За разлика от тях, ямките, наблюдавани при древните зъби, не следват този модел, което подкрепя идеята, че те може да са наследствена черта.

Последователността на емайловите ямички в различни региони и видове в продължение на милиони години предполага, че те биха могли да имат генетична основа. Това откритие е сходно с рядко съвременно състояние, наречено амелогенезис имперфекта, което засяга образуването на емайла при около един на 1000 души днес. Въпреки че е генетично заболяване, амелогенезис имперфекта е доста по-различен от обикновеното издълбаване на емайла, установено при тези древни видове, тъй като издълбаването се появява при до половината от индивидите на Paranthropus, а не само в няколко редки случая.

Това откритие отваря нови врати за изследователите, които се опитват да подредят сложния пъзел на човешката еволюция. Емайловите ямички вече могат да служат като полезен маркер за идентифициране на видовете и проследяване на еволюционното дърво на ранните хоминини. Точно както фините характеристики като дебелината на емайла и моделите на износване на зъбите помагат за разграничаване на видовете, тези еднотипни ямички могат да предоставят още един инструмент на изследователите.

Например наличието на ямки при Paranthropus подкрепя теорията, че всички видове в този род имат сравнително скорошен общ предшественик, а не са се развили отделно от различни линии на Australopithecus. Тези констатации също така предполагат, че Paranthropus може да се е разклонил по-рано, отколкото се смяташе досега, предлагайки нов поглед върху това как различните видове хоминини са еволюирали с течение на времето.

Снимка: Unsplash

Виж още: Здраве, емоции и спорт с новия Huawei Watch 5