Мистериозният ръкопис на Войнич отново предизвика дебати и спорове

Ако сте от малкото, които не знаят какво е "Ръкописът Войнич", можете да разберете ето тук. Дълго време учени и изследователи не можеха да установят чрез никакви средства какво точно съдържа той и защо изобщо съществува. Тази седмица скандалният обект отново предизвика дебати и спорове, когато статия от историка и писател Николас Гибс предостави пред обществеността отговора за това, какво се съдържа в ръкописа. Гибс твърди, че е разгадал написаното и че става дума за средновековно ръководство за женско здраве, събрано от много места и комбинирано в подвързия. Според него в текста няма шифър, а просто съкращения и абревиатури, обозначаващи различни медицински съвети и рецепти. Разбира се, това неочаквано и уверено изявление предизвика много шум... за около два дни.

За съжаление реакцията към теорията на Гибс беше на масово опровергаване и съмнения. Специалисти по Средновековието казват, че всичко, което Гибс е дал в изследването си, е просто микс от неща, които вече се знаят и са открити от други хора, и други, които са пълна спекулация и няма никакво доказателство за тях. Само за часове експерти от целия свят започнаха да разнищват проблемите в предложението на Гибс и да обясняват колко невярно е то.

Един от хората, които първи се възпротивяват на „откритията“ на Гибс, е професорът от Харвард Джон Овърхолд, който пише в Twitter: “Нали не вярвате на цялата тази работа около Войнич?“ Специалистката по Средновековието Кейт Уилс бързо му отговаря, че нито един от колегите й от областта не вярва на интерпретацията на Гибс за абревиатурите. Въпреки че последният обосновава предложението си за прочита на ръкописа с „превод“ на няколко реда от него – т.е. предоставянето на латински съкращения, съвпадащи с написаното – хората, които познават добре средновековен латински, не са съгласни. Лиса Фагин Дейвис, директор на Средновековна академия на Америка, казва, че абревиатурите не са граматически коректни и че ако Гибс си е направил труда да потърси мнението на специалисти, докато е работил, това веднага е щяло да бъде потвърдено.

Дейвис добавя, че голяма част от теорията на Гибс почива на идеята, че ръкописът Войнич някога е имал азбучник с обяснения и ключове към написаното. За съществуването на такъв азбучник обаче доказателства няма, единственият намек за това са няколко липсващи страници от книгата. Идеята, че това е наръчник за женско здраве, пък не е нова – и не е на Гибс. Много учени и аматьори историци вече са достигнали до този извод, използвайки същите доказателства като Гибс. С една дума: цялата теория на Гибс, предизвикала толкова шум, е съвкупност от чужди изследвания и силно спекулативен превод. Мистериозният ръкопис си остава мистерия и очаква човека, който най-после ще го разгадае.