Завръщане в миналото с прадедите на умните часовници

В последните две години усилено се говори за умните часовници – аксесоарите, които ще ни помогнат да комуникираме по-лесно със смартфоните, но и ще добавят допълнително възможности за нас, потребителите, толкова силно свързани с технологиите. Към момента тези джаджи все още не могат да предложат това, което всички очакват... макар и повечето хора да не са сигурни точно какво е то. Просто знаят, че в момента го няма. Само в рамките на няколко месеца излязоха модели от почти всеки голям технологичен производител, а това е накарало хората от fastcompany да извадят списък с прадедите на сегашните умни часовници. През 70-те и 80-те години на XX в. излизат някои много интересни модели (включително и този HP), които се опитват да бъдат нещо повече от индикатор за времето. Съвсем естествено, ако не уцелиш подходящия момент, технологията, независимо колко е добра, може да не пожъне комерсиален успех. Това се случва с някои от следващите модели, но тo не пречи те да оставят интересна следа в технологичния живот на часовника.

Луксозният калкулатор (1975)

През 70-те години на XX в. кварцовите часовници с LED дисплей са символ за висок клас потребител. През 1975 г. излиза модел, който достига нови висини – първият часовник с калкулатор Pulsar, а по време на представянето му е наречен „Времеви компютър“. На пазара се предлага дори специална версия, изработена от 18 карата злато, а цената е 3950 долара, което се равнява на 17 500 долара днес. Е, сега цената на златен Watch на Apple не звучи толкова сериозно – само около 5000 долара.

Идеята за комбинация между часовник и калкулатор не е нещо, което отшумява, тъй като дори и днес могат да бъдат открити подобни модели. Разбира се, те са достъпни за много по-скромна сума.

Часовник и радио (1976)

Следващата година се появява друга комбинация, която се продава срещу много по-скромна сума – само 10 долара. Можете да видите рекламата, която се появява в Popular Mechanics. С този часовник освен времето потребителите са могли да се наслаждават и на радио благодарение на вградения AM радиоприемник. Със сигурност не е създаден за хора с по-нежни ръце, тъй като размерите му не са никак скромни. Според рекламата потребителите могат да останат винаги информирани за последните новини, независимо къде се намират. „2-инчовият високоговорител пресъздава висок и чист звук, без кривене“, пишат в анонса.

Направи си сам калкулатор (1977)

Отново часовник, който комбинира и функциите на калкулатор. Специфичното при него е, че се предлага срещу много достъпна цена – 19.95 долара. Това е постигнато чрез интересен похват – предлага се под формата на комплект, тип направи си сам. Времето, необходимо за сглобяването му, е около 3 часа, но е било нужно и достатъчно майсторство с поялника. Часовникът, изобретен от Клайв Синклер, работи с батерии за слухово апаратче, а специален превключвател сменя функциите на бутоните му.

Часовник и аркадна игра (80-те години на ХХ в.)

Спомняте ли си малките видеоигри, които можехме да носим в джоб? Най-разпространени бяха Tetris, но ги имаше и руските модели, в които трябваше да уловим падащи яйца в кошничка. Макар и с доста по-семпла идея, графика и изпълнение, те бяха неистово забавни. Това е и причината компанията Nelsonic Industries да пренесе игралния свят върху китката на потребителите – а именно в часовник. Освен желанието производителят има още сериозни оръжия – придобива лицензи за страхотни заглавия, които да пренесе във формат, подходящ за часовник. Сред тях се отличават Donkey Kong, Frogger, The Legend of Zelda и Pac-Man. Компанията пуска и игри, базирани на едни от най-популярните филмови заглавия – Ghostbusters и Star Trek II: The Wrath of Khan. За съжаление ограниченията на технологиите не позволяват 3D екшън, но собствениците на тези часовници могат да се наслаждават на динамично аркадно заглавие.

Часовник и телевизор (1983)

Колкото повече функции имат умните часовници, толкова повече батерия изискват за работа. Това е и един от основните проблеми за сегашните модели. Производителите се опитват да го елиминират чрез безжично зареждане, което да направи този процес максимално опростен и безпроблемен. Подобно решение са търсили и от Seiko за техния TV-Watch. Точно както можете да предположите от името му, това е часовник, на който можете да гледате телевизия. Тъй като преди повече от 30 години безжичното зареждане не е било налично, те са предприели по-различно решение. Часовникът е оборудван с 1.2-инчов LCD дисплей, но почти цялата електроника е поместена в отделен модул. Връзката между двете се получава чрез кабел.

Първият модел се продава в САЩ срещу 495 долара (или 1200 долара, ако преизчислим сумата, за да отговаря на днешните стандарти). Въпреки интересната концепция моделът не успява да предизвика сериозно внимание около себе си.

Часовникът компютър (1984)

Дори и днес, когато разполагаме с толкова прецизни технологии за тъчксрийн, поставянето на пълна

QWERTY клавиатура на дисплея е трудно. Към момента най-добрият опит е на Samsung с Gear S, но потребителското изживяване все още не е оптимално. Seiko са се опитали да се справят с този проблем още преди 30 години – чрез пълна физическа клавиатура. Моделът е UC-2000, а цената му е 300 долара.

Какво е решението? Часовникът се прикача към клавиатура, която наподобява калкулатор. Чрез нея потребителят може да въвежда в телефона бележки, уведомления и предстоящите си срещи – всичко това бързо и относително лесно. За потребителите, които търсели още повече да обогатят функциите на часовника, се предлагала и клавиатура, чрез която можели да се играят игри, да се програмира в Microsoft BASIC, но и да се принтират документи – чрез вградения към нея принтер.

Пейджър на китката (1990)

В много от филмите, създадени в края на 80-те и през 90-те години на миналия век, ставахме свидели на важната роля на пейджъра в живота на героите. Тези джаджи бяха много популярни преди бурното навлизане на мобилните телефони. Популярността е толкова голяма, че Motorola предложи на пазара комбинация от пейджър и часовник.

Първият модел изписва номера, на който трябва да се обади собственикът на часовника. Паметта е достатъчна за 8 номера. Джаджата не успява да придобие сериозна популярност, тъй като дизайнът й не допада на общата публика.

Часовник и дистанционно управление (1993)

Casio винаги се опитват да разграничат своите часовници, а това често става чрез оборудването им с допълнителни функции. През 1993 г. излиза CMD-10B, който се търгува срещу 70 долара, но освен да показва времето, потребителите могат да го използват като универсално дистанционно управление – смяна на канали, контрол на звука и управление на VCR-а. Интересно е, че бутоните за контрол не са малки и неудобни, а са извадени на десния профил на часовника. Макар и да изглежда по-груб, часовникът се оказва успешен, тъй като Casio продължава серията дори и до днес.

Часовникът с адресна книга (1994)

Въпреки че сега има слухове, че Microsoft работи по умен аксесоар, преди 20 години компанията участва в изработката на часовник. През 1994 г. софтуерният гигант си партнира с Timex, за да създадат Datalink. Този модел дори се предлага в различни размери и разцветки, за да е подходящ както за дами, така и за господа.

Часовникът може да се свързва с Windows, за да изтегли от него контакти и графика, въведен в календара. Всъщност много по-интересен е начинът, по който се осъществява синхронизирането. Потребителят поднася часовника към CTR дисплея, а специален оптичен сензор в Datalink засича мигащи решетки, които предават информацията под форма, подобна на морзов код. Иновативен метод, но несъвместим с по-новите LCD екрани. Появява се специален адаптер, а по-късно всичко става чрез USB връзка.

PDA за китката (2004)

Ето това е един часовник, който със сигурност е изпреварил времето си. Дело на Fossil, Wrist PDA е PalmPilot, който може да се носи на китката. Тази джаджа може да подкарва приложения, създадени за пълноразмерните Palm PDA устройства. Fossil обявяват продукта през 2002 г., но технологията е твърде сложна за изпълнение и първите бройки се появяват две години по-късно.

Wrist PDA не успява да се превърне в популярен продукт, а и бързо напуска щандовете. Макар и прост, интерфейсът на Palm не е създаден за толкова малък тъчскрийн, като трябва да добавим, че работата става чрез мъничък стилус (грижливо прибран в закопчалката). Батерията издържа до максимум два дни, което не се харесва на потребителите. Всъщност цялото съществуване на този модел е преди всичко изненада, а и приятен технологичен спомен.

Сещате ли се за друг часовник, който можем да определим като „дядо“ на сегашните умни модели?