Отворете произволен фотографски форум и вероят­но една от първите теми, които ще привлекат вниманието ви, ще е свързана с „вечния“ спор: „full frame срещу crop сензор“. Най-често в подобни спорове надделява мнението, че в 10 от 10 случая пълноформатните (full frame) камери са по-добри от тези, които използват crop (APS-C) матрица. В действителност обаче това е твърде крайно заключение и не отговаря съвсем на истината, защото в реалната, практическа фотографска работа има много случаи, в които по-компактните APS-C сензори могат да впредложат редица предимства.

Текст: Драгомир Дончев

 

Давид vs. Голиат

Безспорен факт е, че пълноформатните (full frame) камери, използващи сензори, които покриват изискванията на класическия 35-милиметров, филмов стандарт имат своите плюсове, особено що се отнася до задачите, с които се сблъскват повечето професионални фотографи. Те предлагат по-добро съотношение „сигнал/шум“, благодарение на което осигуряват изображения с отлично качество и фин детайл дори при високи стойности на светлочувствителността (ISO 1600 и повече).

По-големият размер на сензора означава и по-добро представяне на камерата в условия с ниска осветеност, както и по-плитка дълбочина на полето (depth of field) и респективно много по-приятен и лесен за реализиране боке ефект (дефокус). Една част от тези предимства обаче могат да се окажат пречка при изпълнението на някои конкретни фотографски задачи. Задачи, при които една модерна APS-C камера може да се окаже значително по-подходящ инструмент от скъп, full frame апарат.

Триумфът на малките

Да вземем например новия Canon EOS 7D Mark II – модел, който компанията анонсира буквално преди брое­ни седмици. Предназначен да замени обявения през далечната (вече) 2009 година EOS 7D, този апарат понастоящем оглавява линия­та prosumer (полупрофесионални, ентусиастки) камери на Canon. И тъй като говорим за флагмански модел, EOS 7D Mark II предлага най доброто, на което е способна съвременната APS-C технология.

Точно по тази причина тази камера е идеална за любителите на три много специфични вида фотография: макро, спорт и wildlife (т.е. заснемане на птици и диви животни). Когато снимате в макро мащаби например, един от най-сериозните проб­леми, с които ще се сблъскате, е плитката дълбочина на полето, породена от изключително късите фокусни разстояния, при които се работи, и голямото увеличение. В резултат, когато снимате миниатюрен, но релефен обект – чашка на цвете например, улавянето му изцяло рязко на фокус е много трудна задача. В такива случаи най-често на фокус е само малка част от обекта (например тичинките на цвета), а всичко останало е дефокусирано. Ако работите с full frame камера, дефокусът ще е дори още по-значителен и това би ви затруднило допълнително. Продължава »

Дълго, по-дълго, още по-дълго

Всеки спортен или wildlife фотограф ще ви каже, че когато обектите, които снимате, се намират на голямо разстояние от вас, телефокусният обхват на обектива никога не е достатъчен. Проблемът е, че колкото по-дългофокусен е един обектив, толкова по-тежък, обемист и което е най-неприятното – скъп е той. Затова любителите на подобен род фотография непрекъснато правят компромиси в това отношение, които обаче са една идея по-безболезнени в случаите, в които се използват APS-C тела от типа на Canon EOS 7D Mark II. Причината се крие в така наречения crop фактор, който се отразява на реалното фокусно разстояние на използвания обектив по много специфичен начин.

Понятието crop (изрязване) означава, че сензорът, с който работите, покрива само определена част от мащаба на стандартния 35 мм формат. В случая с Canon възприетият crop фактор е 1.6, т.е. сензор, който е 1.6 пъти по-малък от 35-милиметровата, пълноформатна (full frame) матрица. Тъй като фиксираното фокално разстояние на повечето съвременни обективи се базира на 35-милиметровия стандарт, използването им с APS-C сензор води до интересен и в някои случаи много полезен ефект – допълнително увеличение на ефективната им дължина. Точно по тази причина crop факторът на APS-C камерите понякога се нарича „фактор на увеличение“.

Ако например комбинирате Canon EOS 7D Mark II с обектив като страхотния нов EF 400mm f/4 DO IS II USM, ще получите ефективно фокусно разстояние от цели 640 мм (т.е. 400 мм х 1.6 фактор на увеличение). Едва ли ще се намери фотограф, снимащ спортни събития от голямо разстояние, или любител на снимките сред дивата природа, който да не се зарадва на подобен безплатен „ъпгрейд“.

 

Какво още?

Canon EOS 7D Mark II може да предложи и още специфични предимства на хората, занимаващи се с макро- и особено спортна/wildlife фотография. Изумително високата скорост на серийно заснемане например е само един от несъмнените плюсове на това ново тяло. До неотдавна 10 кадъра в секунда беше показател, достъпен само за професионалните (и разорително скъпи) цифрово-огледални камери от висок клас. Сега EOS 7D Mark II го предлага на съвсем разумна цена за сериозно устройство от този клас.

Новият и изцяло преработен 20.2-мегапикселов сензор пък на практика „стопява“ още едно от предимствата на full frame камерите и осигурява отлично качество на снимките дори при използване на високи стойности на ISO. В случая говорим за светлочувствителност до ISO 16000, което напълно достатъчно да снимате на свещ, при това без непременно използване на статив, а от ръка.

Прибавете към това и фантастичната автофокусна система, използваща уникалната Dual-Pixel AF фирмена технология на Canon в съчетание с високочувствителен, 65-точков сензор – отново добра новина за всеки спортен или wildlife фотограф.



Технически характеристики на Canon EOS 7D Mark II

• Сензор 20.2 MP APS-C CMOS (22.4 x 15.0 мм)
• Процесор 2x DIGIC 6
• ISO 100-16000 (51200 с разширение)
• Скорости на затвора: 30-1/8000 сек. + Bulb
• Вграден интервалометър)
• Серийни снимки до 10 fps
• 65-точков автофокус
• Dual Pixel CMOS AF
• Дисплей: 3.0”, 1 040 000 точки
• Визьор със 100% покритие и 1.0х увеличение
• Full HD видео, 1080p (60 fps)
• GPS, USB 3.0, mini HDMI
• Тегло на тялото: 910 грама