Последният от вида си: AMD Phenom II X4 980 BE

Нещо идва. Нещо си отива. Увод.

Залезът на една процесорна генерация винаги е свързан с комплекс от емоции. От една страна, трябва да сме наясно, че макар да идват с обещания за още и повече изчислителна мощ, чиповете от следващо поколение, призвани да заменят актуалните модели, неминуемо ще донесат със себе си и куп неудобства. Част от тях ще бъдат свързани с (неизбежната особено напоследък) подмяна и на други компоненти от любимото ни РС освен процесора – дънна платка (задължително), памет, а понякога дори и твърди дискове и оптични устройства (особено в случай че все още държите на добрия стар IDE и сте пропуснали да се метнете на SATA влака навреме).

Да не говорим, че първата вълна на всяка нова технология почти сигурно води след себе си и буря от софтуерни и хардуерни несъвместимости, програмни грешки и прочее неприятни проблеми (да си припомним неотдавнашния случай със станалите печално известни Intel чипсети от шесто поколение). Именно затова в средите на хардуерните ентусиасти съществува неписано правило:

Венецът на K10 микроархитектурата в цялата му прелест...

Избягвайте да купувате първа версия на нов хардуер, ако не ви е крайно наложително!

Иначе казано – всяка следваща процесорна фамилия безспорно е огромна стъпка напред (следвайки прословутия Закон на Мур), но както всяко друго хубаво нещо в този живот си има определена цена, и тук не говоря само и единствено за парите, които струва.

От друга страна, в залеза на дните си една стара микропроцесорна архитектура, колкото и морално остаряла да изглежда на фона на лъскавите нови next gen чипове, притежава и редица предимства пред тях – предимства, които маркетинговите отдели на големите корпорации обикновено пропускат да споменат. И кой може да ги съди? Тяхната работа е да продават новото, не да изтъкват плюсовете на старото.

Провереното старо срещу неизвестното ново

Тъй като аз обаче не съм пиар и/или търговски представител на никоя голяма фирма, не се чувствам непременно задължен да ви обяснявам как в момента няма никакъв смисъл да инвестирате в добрата стара К10 архитектура, а ще е най-добре да изчакате още седмица или две и да помислите за обещаващите, нови AMD FX Bulldozer-и в комбинация с впечатляващите 990FX дънни платки за тях. Да, без съмнение това е платформата на бъдещето за AMD и да, определено беше крайно време за тази промяна (след като Intel я извършиха още през 2008 и вече предлагат второ поколение от тяхната Core i5/7 / Nehalem архитектура.

Това е Phenom II X4 980 BE отвътре...

В същото време актуалната в момента комбинация от 8хх чипсети, AM3 цокли и процесори от генерациите Аthlon II / Phenom II далеч не си е изпяла песента и вярвайте ми – за добро или лошо (по-скоро за добро, мисля аз) още доста време ще се задържи на пазара. За това, разбира се, си има съвсем разумна, логична и обоснована причина: при все че в основата си е базирана на добрата стара х86 микроархитектура, К10 все още предлага неустоимо съотношение „цена/производителност” пък било и като обща цена на притежание (т.е. процесор плюс дъно, а не пред погледа на един отделен чип).

AMD K10 – неустоимо съотношение „цена/производителност”

И тъй като основното мерило за скорост днес са видеоигрите, ще си позволя да развия още малко тезата си в тази посока. Истината е, че през последните няколко години AMD бавно и полека губят позиции на процесорния пазар – поне що се отнася до върхова производителност. Core генерацията на Intel включва много и дяволски бързи чипове и AMD с мъка успява да изкара модели, които да успеят да им се противопоставят, мерейки мускули с тях. Но макар моделите на AMD да губят съревнованието в груба сила, те неизменно печелят сърца и умове с изключително изгодните си цени и това е аргумент, който лично аз нееднократно съм използвал и подчертавал в текстовете си по темата.

Колко точно бързина ни е нужна?

Отклонявайки се леко, тук искам да привлека вниманието ви върху следния факт – болшинството съвременни игри имат определен изискуем праг от минимален брой кадри за секунда, над който можем да говорим за комфортно гейм преживяване. С други думи, ако дадено заглавие ви върви с 35–40 fps, всеки кадър в повече си е чиста проба екстра, която не може да бъде установена визуално, т.е. може да бъде регистрирана от специални програми (като FRAPS) или записана от тестов модул/софтуер (външен или вграден в играта). Но за невъоръженото око от значение са само кадрите под 30 – тогава играта видимо започва да „влачи” и да насича, което я прави да не може да се играе. Всичко над тази граница обаче е неразличимо бързо – дали става дума за 40 или 400 кадъра, за вас като играч (а не тестер) ще е все едно.

А ето тук говорим вече не за четири, а за цели шест ядра...

35–40 кадъра в секунда са разумният праг за комфортна игра. Всичко по-нагоре е резерв.

Именно от тази гледна точка човек може да си зададе въпроса, дали ми е необходим ултрбърз (и ултраскъп) процесор, който ми гарантира 400 кадъра в секунда, или спокойно мога да се задоволя и с нещо по-скромничко, което все пак ми осигурява 40+ кадъра в предпочитаната от мен резолюция?

Лично аз за себе си отдавна съм намерил отговор на този въпрос, а какъв точно е той, личи ясно от факта, че основната ми РС система (на която, държа да подчертая, играя активно) от доста време е изцяло Nvidia/Intel free.

Последният... последен

Приключвам с лирическия увод и преминавам към основната тема на днешния ни материал – един от последните (а може би последният?) представители на отиващата си (уви!) микропроцесорна генерация на AMD – Phenom II. Всъщност тук е нужно малко пояснение, тъй като за последната половин година компанията внесе (неволно или нарочно) известно объркване по този параграф, като на няколко пъти анонсира последния последен процесор от серията само за да пусне няколко седмици по-късно нов, още по-бърз Phenom II. Така бавно и полека по схемата „Всяка заповед е предпоследна” видяхме първо AMD Phenom II X4 970 Black Edition, следван от AMD Phenom II X4 975 Black Edition до обекта на настоящата ни дискусия, а именно AMD Phenom II X4 980 Black Edition.

"Задължителният" CPU-Z скрийншот...

Актуалният претендент за титлата „Най-бърз AMD процесор с четири ядра”.

Phenom II X4 980 е типичен представител на чиповете с архитектура Deneb, ревизия С3:  45-нанометров производствен процес, 512 KB L1, 2 MB L2 и 6 МВ L3 кеш (общо 8 МВ кеш памет), 128-битов интегриран контролер за паметта, поддържащ PC2-8500 (DDR2-1066MHz) и  PC3-10600 (DDR3-1333MHz) DDR3 модули, в изпълнение за AM3 (938-пинов) цокъл и TDP показател от 125 вата.

Накратко – ако търсите някакви съществени разлики с предшестващите го Phenom II X4 970 и 975, няма да намерите друго освен стъпката от 100 MHz в тактовата честота до заветните 3.7 GHz.

Отново най-интересното по повод на модела е неговата „черна” същност, т.е. фактът, че говорим за Black Edition, следва да ни наведе на мисълта, че чипът е с отключен процесорен множител – една особеност, която го прави особено апетитна хапка за всеки фен на овърклока.

По отношение на практическите тестове: за да станат нещата малко по-интересни и вълнуващи, изправих X4 980 срещу друг върхов модел, но от друга серия – шестядрения Phenom II X6 1100T.

Да, знам какво ще кажете – това не е точно равностойно състезание – не толкова заради двете допълнителни ядра на 1100Т, а заради разликата в тактовите честоти (3.3 срещу 3.7 GHz за четириядрения процесор). Въпреки това мисля, че се получи интересно съпоставяне – още повече цените на двата чипа са доста сходни.

Тестова система и „синтетични” резултати.

Конфигурацията вярвам вече е до болка позната:

Практическите тестове стартираме с традиционния 3D Mark 11. Очаквано тук X6-ицата бележи по-добър резултат (с малко повече от 300 точки) – все пак тестът е синтетичен и отчита максимално точно (потенциалното) преимущество на повечето ядра.

Резултатът на Х6. Този на 980-ката е с около 300 точки по-нисък.

Уви, това предимство на 1100Т не се запазва при следващия синтетичен (но значително по-гейм ориентиран) Stone Giant.

При една и съща графична система и двата чипа отчитат 188 кадъра в секунда (при максимално ниски настройки от 800х600 без тесалация, за да се елиминира влиянието на видеопроцесорите).

Още едно лирическо отклонение...

Тук ще направя още една кратка пауза и ще избързам малко с изводите, които сами ще се набият в очи след малко, когато стигнем до обсъждане на резултатите от реални гейм тестове. Повечето ядра за съжаление категорично не значат по-висока производителност при болшинството съвременни игрални заглавия. Макар че от момента, в който двете водещи микропроцесорни компании – Intel и AMD, поеха по нов курс към повишаване бързодействието на чиповете си чрез паралелна обработка на информацията и подобряване на ефективността, а не чрез помпане на още и повече мегахерци, мина доста време. След малко ще се убедите, че повечето реални приложения днес все още са по-чувствителни към тактовата честота, а не към броя ядра. Иначе казано – 1100Т по-често губи битката заради 400-те си мегахерца в по-малко и въпреки двете си ядра в повече.

Ето и няколко конкретни резултата в подкрепа на тази теза.

Стартираме с добрия стар Crysis: Warhead (казал съм си, че ще заменя тази игра с излязлата неотдавна втора част в момента, в който CryTEK се размърдат и си спазят обещанието, пускайки Direct X 11 пач за нея).

Резултатите са показателни – при равни други условия Phenom II X4 980 „заработва” малко над 134 кадъра в секунда, а Phenom II X6 1100Т – едва 123.

Сходни са цифрите и при друго заглавие – традиционна част от хардуерните ни тестове: Far Cry 2.

Тук разликата е още по драстична: 115 fps за 980-ката и едва 93 за 1100Т.

Все пак финалният резултат е интересен – докато разгледаните две заглавия използват DX 10 API и по същество са морално остарели, при доста по-актуалния Alien vs. Predator тест (DX 11) нещата сякаш се обръщат – 61 кадъра в секунда за X4 980 и 62 fps за Х6 1100Т – наглед дребна, но съществена (на фона на разликата от 400 MHz в тактовата честота) разлика. Тя, разбира се, е лесно обяснима – просто в по-новите гейм заглавия оптимизацията спрямо наличието на повече от две ядра и възможностите за утилизацията им са на много по-високо ниво (макар и както се оказва недостатъчно, за да дадат сериозна преднина на 1100Т).

Изводи

Предполагам сте забелязали, че в този експресен тест някак липсват резултатите от по-сериозни тестове като, да речем, архивиране с WinRAR, CINEBENCH (рендъринг) или видеокодиране. Уверявам ви, цитирането на подобни цифри е излишно – там нещата са предрешени по една много проста причина – повечето професионални софтуерни инструменти, боравещи с много еднотипни, циклично повтарящи се инструкции, охотно се възползват от повечето ядра (особено ако работят под двете най-актуални версии на Windows – Vista и 7). Като сравнение ще ви цитирам само резултатите от CINEBENCH като най-показателни – разликата там между X4 980 и X6 1100T e внушителна – 4.32 срещу 5.88 CPU Score в полза на шестядрения чип!

Изводите са повече от ясни – ако възнамерявате да използвате компютъра си приоритетно за сериозни професионални задачи (видео обработка, работа с мултимедия, редакция на изображения и прочее) и по-малко за игри – Phenom II X6 1100T е вашият процесор.

Ако пък сте запален геймър и разликата от 50–100 лв. между X6 и Phenom II X4 980 не ви боде по джоба, спокойно можете да заложите на четирите ядра, тъй като истината (видима с просто око) е, че и двата чипа са напълно способни да ви осигурят повече от комфортна игрална производителност буквално във всяко едно актуално игрално заглавие, а вероятно и във всяко друго, което ще се появи на пазара в рамките на следващата година, година и половина.

Някой би казал: да, но Intel Core-тата са по-бързи – ей го на, четириядрен модел като Core i7 2600K може да гарантира до 50–60 кадъра в повече в игра като Far Cry 2 при едни и същи параметри на компютърната конфигурация (обем памет, клас видеокарта). Да, това е така, производителността в лагера на Intel e друга – неоспорим факт, но няма да се уморя да повтарям – и цената е друга! За сравнение споменатият 2600К в момента гони 600 лв., докато по-скъпият от двата тествани модела на AMD (Phenom II X6 1100T) е едва 400! X4 980 пък е още по-евтин, да не говорим, че благодарение на отключения си процесорен множител се овърклоква по детски лесно и без особени усилия (и дори без повишаване на захранващото напрежение) достига границата от 4 GHz – предел, след който роля започват да играят други фактори, като вид на графичната подсистема, обем памет, чипсет на дъното и дори използваният твърд диск (или още по добре SSD).

На финала безспорно е ясно едно – Phenom II X4 980 BE определено е лебедовата песен на архитектурата К10; представител на една отиваща си генерация, краят на едно дълго пътешествие. Но въпреки това – чудесна последна дума на AMD по темата x86 – дума, която без резерви препоръчвам на всеки разумен геймър и/или хардуерен ентусиаст с ограничен бюджет, който цени парите си и не е склонен да заплаща за екстра производителност, от която просто няма нужда.