Какво се случва със Sandy Bridge? Ето ви интересен въпрос от последната минута на мача. Или може би от края на първото полувреме?
Историята тук започна тривиално, без особени изненади: нова година – нов къс... аааа, такова, нова микропроцесорна архитектура.

Традиционно Intel бяха първи, изпреварвайки (и то с много) основния си конкурент AMD. Докато „зелено-черните” все още умуваха по техните „булдозери” в началото на месец януари, „сините” предложиха на пазара дългоочакваната си серия Core чипове от следващата генерация, обединени под името Sandy Bridge. С нов производствен процес (32 нм), сериозни вътрешни промени по архитектурата (в сравнение с процесорите от предходното поколение базирани на Nehalem) и интегрирани CPU и видеоядро една силициева пластина, Sandy Bridge процесорите бяха орисани да бъдат звезди.

Първоначалните впечатления бяха добри, дори отлични. Единодушното мнение беше, че Intel са излъчили поредната фамилия шампиони – енергоефективни, мощни и дяволски бързи. И всичко щеше да завърши щастливо, ако не беше фаталната дата 31 януари, когато компанията призна, че е установила изключително сериозен дефект в системната логика от 6-а генерация – единствената платформа, върху която в момента работят въпросните Sandy Bridge чипове.

Последваха обичайната доза извинения, ходове и контраходове, изявления и в крайна сметка обещания за отстраняване на проблема в най-кратки срокове. Уви, злото вече беше сторено и чипсет издънката успя да спъне летящия старт на новата генерация процесори. Точно по тази причина някой би казал: не е точно сега времето да се хвалят Sandy Bridge и Intel в частност. Ние пък бихме казали – не, напротив! Именно сега е точният момент! В крайна сметка всеки може да се присъедини (при това охотно) към поредния хвалебствен хор по повод на един или друг успех на „сините”. Виж, да намериш положителното дори в една ситуация, която трудно може да се определи по друг начин освен като EPIC FAIL!, е далеч по-сложна задача.

Е, днес ние ще се опитаме да направим точно това – да хвърлим един бърз поглед към процесорите Sandy Bridge от нова генерация, да видим какво е моментното положение в силициевия лагер; да направим оценка на фазата, в която е застинала безкрайната война на мегахерците; да претеглим плюсовете и минусите на новата архитектура и в крайна сметка да видим ясно или все по-мрачно е бъдещето, което я очаква.


И така: що е то Sandy Bridge?

Първо и преди всичко трябва да сме наясно – в случая наистина говорим за принципно нова микропроцесорна архитектура. И тъй като конкретният неин представител, който ще разгледаме днес, е Core i7 – 2600, от тук до края на материала, когато става дума за Sandy Bridge, приемете, че говорим именно за него. Ето и някои от технологичните новости, които ще получите срещу около 300-те долара, които Intel очакват да получат срещу въпросният чип:

  • Едновременно изпълнение на 8 независими процесорни задачи в един физически пакет;
  • Intel Turbo Boost технология, версия 2.0: динамично повишаване тактовата честота на процесора от номиналната 3.4 GHz, до 3.80 GHz, когато спецификата на изпълняваните задачи го изисква;
  • Intel Hyper-Threading технология: позволява на всяко процесорно ядро да изпълнява по две задачи едновременно, като по този начин имаме четири физически ядра, но осем логически;
  • Intel Smart Cache: 8 MB споделена кеш памет, позволяваща по-бърз достъп до вашите данни, посредством динамичното им разполагане в буфер така, че всяко от четирите ядра на чипа да има постоянен достъп до тях – съответно ниска латентност и подобрена производителност, особено когато става дума за последователно изпълнение на повтарящи се операции (при кодиране – декодиране на видео например); 
  • Интегриран контролер за паметта: поддържа два канала DDR3-1333 памет с по 2 DIMM модула за канал; 
  • AES-NI: 6 допълнителни процесорни инструкции, подобряващи криптирането на данни с AES алгоритми за шифриране и дешифриране; 
  • Вградено видео ядро: предлага редица нови технологии за подобряване на визията:
                - Intel Quick Sync Video технология: алгоритъм, ускоряващ декодирането и кодирането на видеофайлове за портативни медия плейъри или за споделяне онлайн;
                - IntelInTru3D: стереоскопично, 3D Blu-ray възпроизвеждане във Full HD (1080p) резолюция през HDMI 1.4 порт с 3D;
                - Intel Clear Video HD технология: подобрява качеството и цветовете на картината при възпроизвеждане на HD видео;
              - Intel Advanced Vector Extensions (Intel AVX): нов комплект микропроцесорни инструкции за ускоряване на задачи като професионално видео редактиране и работа с цифрови изображения (мислете за тях като за SSE инструкции от ново поколение);
                 - Intel HD Graphics 3000: ускоряване на 3D графика, макар и с поддръжка само на DirectX 10.

Впечатляващо нали? Е, да, ако сте разбрали за какво точно става въпрос. Факт – всички тези сложни технически характеристики едва ли говорят нещо на средностатистическия потребител неспециалист. Точно затова ще кажем още само няколко думи относно новата системна логика от шесто поколение (с която единствено може да работят Sandy Bridge процесорите) и ще преминем към далеч по-интересната част от настоящия тест, показваща как точно се представя Core i7-2600 в практиката.

Чипсетите от шесто поколение

Може би сте чули (а може би не) – успоредно с новата фамилия чипове Intel предложиха и цяла плеяда чипсети от ново поколение. Те са разделени в няколко продуктови класа, всеки от които е ориентиран към различен потребителски сегмент и до един са базирани на новия процесорен цокъл LGA 1155, който (да, логично) използват всички Sandy Bridge модели. Ето и една кратка таблица, която ще внесе нужната яснота относно това, коя „шестица” за кого е предназначена.

Сегмент

Корпоративен

(Q67 / Q67)

Малък и среден бизнес

(B65)

Потребителски

(H67)

Потребителски (P67)

Цокъл

LGA 1155

LGA 1155

LGA 1155

LGA 1155

Канали за паметта / Брой DIMM слотове за канал

2 / 2

2 / 2

2 / 2

2 / 2

USB 2.0 портове

14

12

14

14

SATA портове (Максимален брой 6 Gb/s слотове)

6 (2)

6 (1)

6 (2)

6 (2)

PCIe 2.0

8

8

8

8

PCI

Да

Да

Не

Не

Поддържани дисплеи

2

2

2

Не се поддържа

Настройка на производителността

Не

Не

Не

Да

И след като внесохме яснота и по този въпрос – преминаваме към практическите тестове.

Синтетика

Да започнем с любимия CINEBENCH – тежко приложение, демонстриращо рендъринг възможностите на централния процесор. Тъй като в случая имаме процесор с номинална тактова честота 3.4 GHz, ще приведа за сравнение резултата на един друг такъв чип, но от AMD лагера – Phenom II X4 970 (който всъщност работи на 3.5 GHz номинал) и ще оставя цифрите да говорят.

7.87 срещу 4.12 точки в полза на Intel-а. Впечатляващо втори път! Сами виждате, че говорим не за проценти, а за разлика в пъти – де факто х2! На теория – четири ядра, съпоставима тактова честота, но... недостатъците на морално остарялата х86 архитектура вече започват да си личат прекалено ярко. Май че е време „булдозерите” да дойдат :)

Продължаваме със SiSoft SANDRA тестовете DhryStone / Whetstone - 49.1 GIPS / 40.48 GFLOPS за AMD Phenom-a срещу умопомрачителните (забележете!) 118 GIPS / 83 GFLOPS за Core i7-2600. Това, в случай че сте си помислили х2 разликата от предния тест за случайност.


На финала – още два синтетични теста, този път по-гейм ориентирани. Естествено първи е еталонният 3D Mark 11.

Тук резултатът е изненадващо посредствен и нашата теория е, че вината е по-скоро на използваната видеокарта, която се явява тясно място в системата. Не че Radeon HD6850 не може да постигне и по-високи резултати (с поне още 300 точки отгоре), но както и да го въртим, е ясно, че подобна карта е слаб партньор за сериозен процесор като Core i7 – 2600.

За последно – Unigine Heaven бенчмаркът – сериозен DirectX 11 тест, в който Core i7-2600 базираната ни система показа 922 точки (или средно 36.6 кадъра в секунда при резолюция 1280 x 1024 пиксела).

Що се отнася до чисто геймърските тестове – ограничихме се основно до един – DX11 съвместимата Alien vs. Predator. Среден резултат 51.2 fps (при 1280 х 1024 точки). Доста приятно!

Овърклок? Да! Овърклок!
И след като оставихме цифрите (т.е. фактите) да поговорят (а боговете да помълчат), нека стоварим и най-тежкия си, финален аргумент в този (сравнително) експресен тест. Понеже клишето гласи, че картината била по-добра от хиляда думи, нека бъдем максимално илюстративни: ето какво може Core i7-2600 с минимални овърклокърски усилия и съвсем простичък въздушен охладител:

Ей на това му казват 4.4 GHz с лекота! Ако пък имате малко по-добре охладена кутия и инвестирате в по-солиден кулер, заветната граница от 5 GHz изобщо не е толкова далеч!

Анализ на резултатите и изводи
Казано съвсем накратко – новата Sandy Bridge архитектура впечатлява. Intel продължават да бъдат безспорен лидер и както често обичаме да казваме: сърцата ни може да са с „народните” AMD, но разумът ни както винаги е на страната на Intel. Едно е сигурно – както и през последните няколко години, ако търсите върхова микропроцесорна производителност без компромиси, вашият избор без съмнение е в „синия” тим.

И все пак – какво до някаква степен помрачава звездния успех на светкавично бързата Sandy Bridge фамилия? Разбира се, най-важният аргумент „против” в момента са големите Intel неприятности с техния малък, шести чипсет. Докато компанията официално не обяви, че дефектът е окончателно отстранен и не минат поне 3–6 месеца, докато пазарът се изчисти изцяло от намиращите се в обръщение дънни платки, базирани на проблемната системна логика от шеста генерация, преходът към LGA 1155 и Sandy Bridge си остава рисковано начинание.

Разбира се, тук има и друг, далеч по-тривиален аргумент, който няма нищо общо с чипсетните беди на компанията и никак не е нов – цената на новите процесори! Както винаги през последните няколко години, Intel се придържат към философията: „Най-новото и бързо следва и да е най-скъпо.” В резултат преходът към новата Sandy Bridge платформа ще ви струва грубо между 800 и 1000 лв. (дъно + Core i7-2600 процесор) – т.е. горе-долу толкова, колкото цял нов компютър в по-умерена конфигурация. Така че в общия случай тук важи принципът: да, един AMD Phenom II X4 е два пъти по-бавен, но и... кажи-речи два пъти по-евтин. Преценката тук, разбира се, е индивидуална, но въпреки това не можем да не си зададем въпроса, как точно ще се отрази малко арогантната ценова политика на Intel върху пазара на новите Sandy Bridge чипове сега, когато се оказва, че те идват придружени освен със солиден потенциал и с някои доста скандални чипсетни проблеми.

Не можем да не помислим и друго: какво, да му се не види, чакат още AMD, а не се разбързат малко и не пуснат прословутите си „булдозери” точно сега, когато позициите на Intel са леко поразклатени? Така де – нищо лошо няма в конкуренцията, а от един подобен евентуален сблъсък ще спечелим само ние – крайните потребители: повече и по-бързи процесор на по-изгодни цени.

* С благодарности към фирма "Перси" ООД, които предоставиха Sandy Bridge базираната машина за този тест.

Тагове: