Филмът “Дух в броня” (Ghost in the Shell) от 1995 г. е сред най-важните произведения за научната фантастика от последните няколко десетилетия. Базирано на мангата на Масамуне Широ, това е анимето, вдъхновило тандема Уашовски за “Матрицата”, но и отчасти Стивън Спилбърг за подхода му към “A.I. Изкуствен интелект” и визията на “Специален доклад”, както и елементи от “Аватар” на Джеймс Камерън. От своя страна това са три от най-влиятелните филми в Холивуд, чийто отпечатък се вижда във всеки филм от последните 10 - 15 години, който има дори далечна връзка с научната фантастика.

Към това можем да добавим факта, че оригиналният “Дух в броня” смесва дълбоки философски въпроси за същността на човека с типичното за аниметата “премълчаване”, с което зрителят трябва сам да допълни картината, и още по-типичното за японските артисти плавно разгръщане на историята. В този контекст задачата на режисьора Рупърт Сандърс (“Снежанка и ловецът”) е изключително тежка. Той не просто трябва да представи едно изключително важно произведение, но и трябва да съумее да преразкаже фините детайли на една култура по масовия и шумен начин на Холивуд. Ако търсите кратък отговор дали се е справил - не е, но това не прави холивудския “Дух в броня” задължително лош филм.

Новият филм в никакъв случай не е римейк на оригинала.

Още в ранните етапи по работата върху “Дух в броня” Сандърс наблягаше на това, че новият филм не се опитва да е директен римейк, а по-скоро “превод” на анимето на езика на Холивуд. Погледнат в този контекст, филмът му успява да улови някои от ключовите качества на оригинала по неповторим начин. Кинематографията и цялостната визия тук е невероятна и успява да пресъздаде атмосферата на анимето. Градът има своите лъскави моменти, но е повече мрачен мегаполис, верен на оригинала в това да е многолик. Същото се отнася за костюмите, роботите и цялостното усещане за реалистичен футуризъм, в който човекът и машината са на ръба на сливането, но по един достоверен начин. Тази част от задачата на Сандърс е перфектно изпълнена, както беше видимо от всички трейлъри и се очакваше предвид предходната работа на режисьора.

Големият проблем на новия “Дух в броня” се крие в историята му, която следва оригиналното аниме доста вяло. Всъщност някои от ключовите елементи са част от двата сериала Ghost in the Shell: Stand Alone Complex, включително сцената с гейшите и героят на Майкъл Пит - Кузе. Самата история разказва за Майора (Скарлет Йохансон), която има изцяло синтетично тяло - т.нар. броня, в която е имплантиран човешкият й “дух”. Тя е част от групата агенти Отряд 9, която се бори срещу кибер тероризма, и тук се сблъсква с нов и неочакван противник в лицето на хакера Кузе. В хода на издирването му Майора разкрива истината за миналото си, която следва всички традиции на Холивуд и е отегчаващо очевидна.

Благодарение на това филмът се превръща в една обичайна, макар и безспорно красиво показана история за произхода на главния герой, придружена от плоски съждения за технологиите и влиянието им върху хората. Ако се изолираме от първоизточника, новият “Дух в броня” може да мине за свеж блокбъстър, който задава леко необичайни за Холивуд въпроси, докато предлага поредното визуално пиршество. В контекста на оригиналното аниме това е огромно разочарование, защото то се занимава много повече с философските въпроси, отколкото с личните истории на героите.

Докато Майора от 1995 г. се съмнява в собствената си човечност и се пита какво всъщност означава да си човек, в новия филм тя е в сблъсък с хората, които са я затворили в новата й “броня”. В оригинала тя работи с Отряд 9, докато в новия филм обръща гръб на организацията, за да търси своята истина и отмъщение. Погледнато малко по-глобално, това отразява по-глобални културни разлики - докато в японските творби хората се питат какво ги е довело до моментното им състояние и се опитват да го осъзнаят напълно, в Холивуд акцентът е върху това да имаме контрол върху съдбата си, който да налагаме чрез постоянни действия. Благодарение на това всеки, който се е надявал, че “Дух в броня” ще е верен на оригинала, няма как да не изпита огромно разочарование от крайния резултат.

Въпросите за това, какво е да си човек, са превърнати в плоска екшън вендета

Тъжната истина обаче е, че хората, които не са запознати с оригинала, вероятно също ще останат разочаровани. Благодарение на огромното влияние на анимето повечето визуални елементи, които са запазени в новия филм, вече сме виждали в безброй други кинопродукции. Така “Дух в броня” лесно може да бъде обвинен в безсрамно копиране на велики холивудски прояви, колкото и странно да звучи това. На фона на този детайл странните решения в актьорския състав и нелепите и непълни препратки към оригинала са по-скоро забавни, отколкото дразнещи.

Специален е случаят при Бато, изигран от датския актьор Пилоу Асбек (“Игра на тронове”, “Люси”), който на пръв поглед е изключително неподходящ, тъй като героят в анимето от 1995 е сериозен, по-скоро мълчалив, даже ръбат и морален компас в “човечността” на Майора. В мангата обаче Бато често има комични включвания, които разчупват мрачното настроение. От тук прозира и един друг елемент, който ще подразни феновете на оригинала - Сандърс черпи с пълни шепи от целия франчайз, но по един изненадващо непоследователен начин. С което очевидно спазва обещанието си, че това не е просто римейк на “Дух в броня”, а нещо напълно ново.

За да обобщя, това е един обичаен блокбъстър. В него има обичайна история за отмъщение, няколко забавни герои, един прикрит и един истински злодей, както и достатъчно сантиментални елементи, че почти всеки да остане доволен. Допълнен от ненатрапчив актьорски състав, в който роботизираната игра на Скарлет Йохансон се вписва чудесно, приятен саундтрак и наистина впечатляващи екшън сцени и цялостна визия, “Дух в броня” ще се хареса на всеки, който не е запознат с оригинала. Ако обаче сте очаквали философска медитация върху същността на човешкото, по-добре потърсете някъде другаде и се молете други аниме класики като Akira, Evangelion и Cowboy Bebbop да останат недокоснати от Холивуд.