10 добре познати явления с неясен произход

Всички ние обичаме загадките, мистериите и любопитните факти. Науката също – само че се опитва и да ги разгадава. През годините учените са разплели хиляди мистерии, които преди години са предизвиквали почуда, възхита и дори страх у хората.

Съществуват обаче още много, стотици ежедневни явления, факти и природни закони, причините за които не са добре известни или са пълна мистерия. Ето една интересна компилация от няколко такива факти, за които може би някои от вас едва ли мислят, че са мистериозни. И все пак – със сигурност въпросите около тях висят все още, а теориите се умножават.

Турбуленцията

Почти няма човек, летял на самолет, който да не е усещал „пропаданията“ или „въздушните ями“ по време на полет. Най-неприятното чувство (ако не броим излитане или кацане) е точно чувството за моментно пропадане, друсане и клатене, което кара повечето пасажери да стискат здраво седалката и да се молят да останат живи. Спокойно, турбуленцията изобщо не е толкова страшна за самолета и хората в него. Но механизмите около нея не са съвсем ясни. Дори великият Айнщайн веднъж е казал: „Преди да умра, се надявам някой да изясни въпросите на квантовата физика за мен. А след като умра, се надявам Бог да ми обясни турбуленцията.“

Един от основните проблеми при изучаването на турбуленцията е, че на учените не е съвсем ясно как да я провокират в лабораторни условия. Известно е, че природната турбуленция се появява в зони, в които действат комбинации от множество фактори – студени и хладни движещи се въздушни маси, близост на планински масиви и др. Само че в лабораторни условия емулирането на толкова много елементи, и то не съвсем доказано предизвикващи това явление, е сложно.

 

Освен това дори самото засичане на зоните с турбуленция е почти непосилна задача. Докато лети самолетът, пилотите няма как да познаят дали пред тях се намира зона, предизвикваща това явление, докато не навлязат в нея и самолетът не започне да се тресе. След като това се случи, те само могат да успокоят пътниците и евентуално да променят височината на полета, за да избегнат неприятните усещания.

Мъркането на котките

Свикнали сме да казваме, че котките мъркат, когато им е приятно и мързелуват. Само че тази мистерия е доста по-заплетена. Като за начало тези бозайници изобщо не притежават орган за мъркане в гърлото си или където и да е. И дори след множество много сериозни изследвания анатомичен орган или специална разлика в анатомията на котките, която причинява мъркането, не е открита.

Според най-разпространените теории то се дължи на свивания и отпускания на ларинкса на котката, но дори тези теории нямат сериозни доказателства за това. Установено е обаче, че звуковата честота на мъркането на котките е такава, че определено може да спомогне за ускоряване на регенерацията на костите и на лекуването на организма на тези животни, а дори може би и на хората. Неслучайно някои по-възрастни хора казват да си сложите котка на корема, ако ви боли.

 

Така че, ако това всъщност е някаква свръхсила от живия свят, то ние нямаме никаква идея как точно се възпроизвежда. Според някои по-щури теории мъркането дори е просто един звук на щастие, а честотата му не носи никакво лечение на котката, а просто кара нас и тях да се чувстваме по-щастливи.

Сънното стрясване

Може би се е случвало на всеки от нас – често когато заспиваме в даден момент, преди да изпаднем в истински сън, за миг изпитваме чувство на пропадане или стряскащо падане. То ни кара мигновено да се разбудим. Това усещане се нарича сънен стрес, като офисните плъхове като мен дори често го изпитват по време на работа в следобедните часове, когато са се облегнали силно назад на стола си и в даден момент, клюмвайки назад, се стряскат с чувството, че иначе ще паднат по гръб назад.

 

Науката няма съвсем ясно обяснение защо се случва това. Но, разбира се, има няколко интересни теории. Една от тях предполага, че нашите тела са изработили този механизъм като защитен още по времето, когато предците ни – маймуните, са спели по клони на дървета над земята. И тази реакция ги е предпазвала да не паднат долу и да се пребият. И все пак доказателства за нея няма, още повече, че хората рядко спят по клоните нали?

Според други теории това се дължи на забавянето на жизнените процеси по време на сън и заспиване, но и за тях няма никакви научни доказателства.

Защо работят магнитите?

Магнетизмът е явление, познато от много отдавна, и цялата Вселена е подчинена на него. Но много въпроси около него са неизяснени добре. Например – защо частиците с електричен заряд създават достатъчно силно магнитно поле, за да преместват физически различни предмети на различни разстояния? А и след като го могат, защо те се подреждат правилно в два различни полюса – условно наречени северен и южен?
Обясненията за магнетизма варират от „ами просто си е така“ до сложни теории от квантовата физика. Легендарни университети като MIT (Масачузетския технологичен институт) дори имат цели лаборатории, посветени само на магнетизма.

 

Учените знаят, че той съществува, знаят много добре процесите и начина му на действие. Знаят, че частиците се ориентират една спрямо друга по начин, по който добавят и усилват заряда си в определена посока (север или юг). Но не е много ясно защо изобщо те започват да излъчват магнитното си поле. Всичките загадки около магнетизма са много, а дори явление с хилядолетни наблюдения над него, като земния магнетизъм (който също притежава доста загадки), само добавя още повече въпроси по темата.

Защо жирафите има дълги вратове?

Този въпрос звучи малко като шегичка, но всъщност не е съвсем. Много учени вярват, че дългите им вратове са еволюционен елемент, който е позволил те да достигат до храна, недостъпна за конкурентите видове. Но това не е съвсем истина. Всъщност жирафите най-много обичат листа на доста по-ниски височини, там където са достъпни и за останалите. Така че колкото и да е конфузна, ситуацията не е съвсем ясна. И учените нямат съвсем точни доказателства за причините, които са довели до порастването на вратовете на жирафите.

 

Една теория твърди, че дългите вратове всъщност са отличителен елемент по отношение на чифтосването и помага на мъжките да спечелят женската с лекота. Разбира се – няма достатъчно доказателства и за тази хипотеза. Дори според законите на еволюцията, ако тези големи, дебели и тежки вратове бяха излишни, то тя досега щеше да е принудила този вид да изчезне.

Още една теория – според нея жирафите е трябвало да развият такива вратове заради... дългите си крака. Но отново – тази теория е не е базирана на фактически доказателства и до ден-днешен учените се взират учудено нагоре към главите на жирафите, стараейки се да узнаят тайната им.

Защо мигрират птиците?

Хората от началото на цивилизацията си знаят, че птиците мигрират на огромни разстояния всяка година, за да снесат яйцата си или да избегнат тежките зимни условия. Това, което обаче не знаем, е точно как го правят. Миграцията на птиците си остава едно от най-мистериозните животински явления, които науката не може да разгадае напълно въпреки множеството опити и теории.

 

Замислете се само над това. Кукувицата например мигрира на огромни разстояния от дома си, снася яйцата си в гнездата на други видове птици и после просто си отлита нанякъде по работа. Когато малките й се излюпят и пораснат достатъчно, за да летят, те… започват да летят самостоятелно обратно към земите на родителите си без никаква помощ или насоки от възрастните. Според учените това се дължи на най-различни механизми – като например „вградени в организмите им компаси, базирани на звездите“, на такива, базирани на земното магнитно поле и др. Но… както знаем, компасът е просто средство за ориентация за посоките. Той не може да ви каже точните координати, там, където трябва да идете, нали? Така че кукувиците определено са птици, които карат някои учени да се чувстват леко… изкукали.

Кое причинява гравитацията?

Всички знаем за великия Нютон и неговите опити над гравитацията отпреди 350 години. И понеже историята с ябълката е доста стара, сигурно си мислите, че всичко около гравитацията в наши дни вече е ясно, така ли? Не съвсем.

Колкото повече прогресираме със знанията си за света, толкова повече загадката, наречена гравитация, започва да става по-сложна. И за незапознатите – да, науката днес познава всички частици, причиняващи определени сили в природата, с изключение на… гравитацията. Според някои учени за нея също би трябвало да е отговорна частица, условно наречена гравитон. Само че днешната наука все още е далеч от откриването й, а успехите са частични.

 

Още една странност на гравитацията е, че тя е част от т.нар. слаби взаимодействия. Тя де факто е най-слабата от всички фундаментални сили, но ако се огледате в света около нас, това едва ли ще ви се струва така. Погледнете някой слон например – тежък е нали?

Гравитацията всъщност държи заедно цели галактики и купове, а в същото време е около 10 на 40-а степен по-слаба от силата на електромагнетизма! И точно този факт, че е нищожно слаба и почти неизмерима, я прави трудна за изучаване в лабораториите.

Как запазваме и извличаме спомените?

Науката е изминала дълъг път към разбиранията за това, как работи човешкото тяло, но спомените са все още един от най-сложните проблеми в човешката анатомия и психология. Всъщност учените нямат никакво понятие точно кои части от човешкия мозък са отговорни за записването на нашите спомени, макар и мозъкът да е доста добре изучен и много от неговите дялове да е ясно точно какво вършат.

Още по-странно от това, къде се запазват спомените, е… как всъщност те се извличат обратно при нужда? Учените се опитват да проследят механизмите на това, как мозъкът запаметява и извлича информация, още от 20-те години на миналия век. Познахте – без особено големи постижения.

 

Разбира се, все пак науката не е напълно сляпа – ние знаем, че този процес е пряко свързан с невроните и връзките между тях. Когато човек види нещо, което го предизвиква да извлича информация от мозъка си, много части от него се активизират и започват да комуникират едновременно помежду си. Това го знаем, но всичко останало е пълна мистерия.

Защо жените преминават през менопауза?

Човешката менопауза предизвиква всички правила на еволюцията. Способността за репродуциране в животинския свят осигурява на видовете способност да предават ценните си гени, но при хората има нещо странно. Жените убедително губят своите способности да предават наследството си на около 45 - 50-годишна възраст. А науката няма никаква идея защо това се случва.

 

От гледна точка на еволюцията винаги е опасно за даден вид той да загуби способността си за възпроизводство, защото такива видове обикновено са подложени на естествения отбор и бързо изчезват.
Едно от възможните обяснения за менопаузата е т.нар. хипотеза за бабите. Според нея менопаузата се появява, защото жените трябва в даден момент да са полезни за отглеждане на своите внуци, а не толкова на собствени нови деца, като ползите са доста по-големи, отколкото ако те отглеждат тепърва своите.

Менопаузата е почти непозната в животинския свят – при бозайниците само два вида китове (освен нас, хората) спират напълно да се размножават след определена възраст и го „удрят на живот“. Всички останали животни скоро след спиране на възможността си за раждане просто умират.

Какво са сънищата?

Този въпрос е с толкова много отговори, че може да се напишат хиляди книги по темата. И те са написани, но отговор точен няма.

Сънуването е нещо много характерно за нас. То може да се различава за всеки човек, но според науката е обща способност за мозъка на всеки човек. И може да си мислите, че умните учени са способни да разберат защо мозъците ни преминават в режим на спане всяка нощ, но тъжната истина е, че никой не знае със сигурност какво представляват сънищата.

 

Някои хора вярват, че сънищата са просто случайни поредици от изображения, които нямат никакъв смисъл, докато други вярват, че те носят много дълбоки послания. Само че всички тези хора само вярват в това, без да могат да го докажат на практика.

Някои теории допускат, че сънищата са проява на активност, която не сме могли да проведем през деня – като например сексуални фантазии. Много учени обаче не са съгласни с това. Но повечето единодушно признават, че сънищата като цяло са доста символични и определено са свързани с човешката психика – макар и никой да не може да каже точно как.