Най-любопитните факти от живота на астронавтите в Космоса

Животът в Космоса е една от най-големите мечти, съществуващи в научната фантастика. Основна цел на много писатели, авантюристи, учени… той е мечта и за много мъже и жени, работещи в областта на космическите изследвания. За жалост малка част от тях в крайна сметка успяват да се доберат до там.

Но каква ли е тази реалност? Дали не носи повече неприятни изненади, отколкото приятни? Струва ли си всички лишения и условности, за да получиш привилегията да видиш Земята отвисоко (защото все пак хората не са напускали пределите на околоземното и лунното пространство). Много лесно се забравя фактът, че времето, което бихте прекарали в Космоса, далеч не се изразява само в космически разходки или експерименти. През по-голямата част от мисиите си астронавтите и космонавтите са принудени да се настройват и да живеят по съвсем специален, често неудобен и странен начин. Ето няколко интересни ежедневни дейности, които остават скрити от очите на широката публика от Земята.

 

Физическите промени

Факт е, че човешкото тяло започва да се държи много странно в условията на безтегловност. Без постоянната гравитация на Земята гръбнакът на хората незабавно започва да се разтяга и може да се удължи с близо 6 сантиметра! Така астронавтите в орбита стават по-високи. Но това далеч не е всичко!

 

Вътрешните органи започват да се изместват по-нагоре в тялото, което намалява обиколката на талията с няколко сантиметра. Сърдечносъдовата система също претърпява сериозни изменения – без гравитация мощните мускули на краката, които иначе изпомпват нагоре кръвта към торса, работят много по-безпрепятствено. Това допълнително напомпване на течности нагоре издува торса видимо, като в същото време краката силно изтъняват. В НАСА дори са измислили име на този феномен и шеговито го наричат „пилешки крака“. 

В крайна сметка човешкото тяло се превръща на наподобяваща анимационен герой фигура – здравеняк с надут гръден кош и тънки крака, малка талия и диспропорционално голям торс. Дори лицевите характеристики на астронавтите се променят подобно на рисуван актьор – увеличеният приток на кръв в главата придава на лицето отекъл и надут, пухкав вид. Всички тези промени в крайна сметка не са опасни за живота на астронавтите.

 

 

Проблемът с космическата адаптация

На английски Space Adaptation Syndrome е състояние на дву-тридневна ужасяваща слабост и неразположение, която започва в условията на липсваща гравитация. Тя се среща при 80% от посетилите Космоса. Ето на какво се дължи:

Когато човек е подложен на микрогравитация и теглото на тялото му е равно на нула, мозъкът започва да се обърква. Пространствената ориентация (начинът, по който очите и мозъкът ни показват околната среда) обикновено разчита до голяма степен на гравитацията. Но когато последната липсва, мозъкът не може да се ориентира в ситуацията, а промените, на които е подложена останалата част на тялото, само влошават положението. Мозъкът се справя с това, като кара човек да се чувства много болен. Симптомите варират от неразположение и гадене до неконтролируемо повръщане и халюцинации.

 

Въпреки че тези състояния могат да се притъпят до голяма степен с медикаменти, по-добре е астронавтите да свикнат с това състояние по естествен начин – т.е. трябва да го изтърпят.

 

Сенаторът Джейк Гарн, бивш астронавт, държи рекорда за най-лош случай на изкарване на този синдром. Не е уточнено в детайли колко зле му е било, но неговите колеги на борда на космическия кораб споделят, че е по-добре той никога да не говори за тази случка. В негова чест астронавтите все още използват неофициалната мерна единица „Скала на Гарн“, като за стойност от 1 се приема неговият случай.

За щастие повечето хора рядко надхвърлят стойности от 0,1 по скалата на Гарн! 

 

 

Проблеми със съня

Лесно може да се заблудите, че да спиш в безтегловното тъмно космическо пространство е истински рай. На практика обаче това е доста сложно начинание. Спящият трябва да се завързва винаги за леглото, за да не започне да се носи и удря в стените на кораба. Тъй като специалните легла на борда обаче са малко, често се случва те да не стигат и „късметлиите“ се налага да спят завързани в хамаци за стените или на столове. Единственият комфорт, който засега се предлага в орбита, е на борда на Международната космическа станция. Там дори има две самостоятелни кабини за сън, оборудвани с големи прозорци (илюминатори) с изглед към Космоса.

 

 

Животът в Космоса обаче е свързан със значителни нарушения на съня. На борда на МКС например денят и нощта се сменят по 16 пъти в денонощие заради скоростта на въртене на станцията около Земята. Тези 90-минутни дни са малко сложни за свикване. Друг сериозен проблем за спящите е, че цялата вътрешност на космическите апарати е изпълнена с най-различни постоянни шумове – филтри, вентилатори, двигатели и техника създават постоянно жужене и тракане навсякъде. Докато астронавтите не се научат и не свикнат с това, дори тапите за уши и дори сънотворните лекарства не помагат. 

Единствената положителна страна на съня в Космоса е, че в безтегловност значително се намалява сънната апнея и хъркането, което води до много по-леко спане за хъркачите.

 

 

Личната хигиена

Когато си мечтаем да летим в Космоса, едва ли се замисляме, че все пак и там трябва да се мием. Още повече, когато си затворен в тясно пространство с други хора, поддържането на хигиена се оказва доста желателно.

 

 

Разбира се, в безтегловност всеки земен душ е безполезен. Дори да имате достатъчно вода на борда, тя просто ще се полепва по тялото или ще витае наоколо във вид на малки и големи сфери. Заради това всеки астронавт разполага със свой личен „кит за хигиена“, съдържащ гребен, четка за зъби и други козметични прибори, които лесно могат да се закачват по стените. Астронавтите мият косите си със специален шампоан, който не се изплаква и е специално създаден за парализирани пациенти. За миене на телата си използват гъби, а единствено бръсненето и миенето на зъби протича по горе-долу същия начин като на Земята. С тази разлика, че трябва да сте изключително внимателни – ако дори един косъм се изплъзне и полети из станцията, той може да влезе в окото на някой астронавт или в някой уред. А представете си цял кичур?

Тоалетната

Мястото, където всеки е сам, представлява изключително технологично предизвикателство. Учените са работили хиляди часове над задачата да направят ходенето по нужда на астронавтите максимално лесно и удобно. Първите космически тоалетни използват въздушен механизъм – мощна струя просто всмуква екскрементите в специален контейнер. Отделно се използвала и специална вакуумна тръба за уриниране. В по-старите модели на совалките пък се намирала по-усъвършенствана версия, наречена „тръба за облекчения“. Нея можете да видите и във филма „Аполо 13“, както и крайния резултат – директното й изхвърляне в Космоса.

 

 

Една от най-важните системи на космическите тоалетни е въздушната филтрация. Въздухът, който всмуква екскрементите, все пак е същият въздух, който хората трябва да дишат, затова, ако филтриращата система на тоалетната се развали, бордът на кораба ще стане доста неприятно място (миришещо) за живеене. 

 

След като и жените превземат космическите полети, се налагат допълнителни промени в космическите тоалетни. Появява се женска уринаторна система, наречена „овален колектор“. Добавени са въртящи се вентилатори, начини за съхранение и изхвърляне на отпадъците, а не е трудно да се сетите, че днес вече съществуват и модерни тоалетни, способни да събират и рециклират урината обратно във вода за пиене. 

 

И един забавен факт. Хората, които искат да живеят в Космоса, предварително минават серия тренировки за сядане на специалната тоалетна система в безтегловност. Към тоалетната е прикрепена видеокамера, снимаща задните ви части и вие трябва гледайки на специален монитор собственото си дупе, да успеете да нацелите с голяма точност отвора. Успех!

 

 

Дрехите

Първата асоциация за дрехи на астронавт или космонавт, която възниква у вас, вероятно е… скафандър. Разбира се, съществуват най-различни модели скафандри като размери, цвят, големина и т.н. от деня на полета на Гагарин до днес. Нормален скафандър за космически разходки в условия на гравитация тежи около 120 килограма и са необходими около 45 минути, за да бъде облечен. Този процес е толкова сложен, че астронавтите трябва да използват специален кит за обличане на скафандри, за да обуят долната и горната част. В някои съвременни концептуални модели скафандри се предвижда и вграждането на минимодули за уриниране, събиращи до 2 литра урина. Иначе представяте ли си да се съблечете и облечете пак само заради едната… малка нужда?

 

 

За обитаване на вътрешността на космическата станция обаче са ви необходими далеч по-нормални дрехи. Все пак в Космоса човек се цапа доста по-малко – корабът е херметично затворен и идеално чист, без прах и боклуци. Дори да излизате „навън“, то се налага да обличате скафандър, а космическият вакуум също е доста разреден и боклукът е рядкост. Потенето вътре в станцията е сведено до минимум, защото физическите усилия в нулева гравитация са много по-малки. Затова хората, живеещи в орбита, обикновено сменят дрехите си на три дни!

 

 

Обездвижването

Въпреки че пропорциите на тялото на астронавтите придобиват външен вид на Супермен, то микрогравитацията всъщност не ги прави по-силни. На Земята ние използваме мускулите си непрекъснато, и то не само за да се движим, а дори само за да противодействаме на гравитацията. В Космоса липсата й води неминуемо до мускулна атрофия (свиване и намаляване на мускулния обем). С течение на времето дори гръбнакът и костите стават по-слаби, защото не се налага да издържат на тежестта. 

 

 

За да се посрещнат тези проблеми и да се предотврати дегенерацията на мускулите, най-вероятно сте виждали колко често астронавтите правят физически упражнения. Реален пример – астронавтите от МКС имат задължението да тренират всеки ден в специалната космическа фитнес зала минимум 2.5 часа. 

 

Газовете

Подуването на червата и стомаха е нещо, за което едва ли сте се сетили. Само че учените от НАСА знаят за това още от 1969 година и дори са провели огромно научно изследване относно вътрешните газове на човека и тяхното влияние в Космоса. Може да ви звучи странно, но този проблем се оказва сериозен и дори може да е животозастрашаващ, ако не са взети мерки. 

 

 

Отделянето на газове всъщност е много опасно и проблемът с миризмата е най-малкият. То произвежда голямо количество метан и водород, а това са силно запалими газове. Оказало се, че създаването на специална диета, при която да се отделят възможно най-малко количество газове, хич не е лесна задача. Земните учени се нагърбили с това да изучават собствените си стомаси и да изпробват различни диети, за да не се налага астронавтите да тровят колегите си в орбита или дори да се подпалят.

 

В наши дни този проблем е решен до голяма степен и не е опасен за живота. Но въпреки специалните храни за астронавти се налага те да внимават какво и колко ядат по време на пребиваването си в затвореното пространство. Все пак никой не обича около него да живеят колеги, придвижващи се из безтегловността, използвайки… задни реактивни струи! :))

 

 

Мозъчни проблеми

Астронавтите са изключително податливи на психическо напрежение – затова космическите агенции ги подлагат на непрекъснати тестове за устойчивост и степен на реакции. Но дори да сте в перфектно здраве, животът в Космоса влияе на мозъка и може да бъде опасен. Основна причина за това е космическата радиация. Фоновото лъчение на Вселената де факто превръща престоя ви в Космоса в нещо подобно на престой в микровълнова фурна, работеща на ниски „обороти“.

 

 

На Земята, благодарение на атмосферата,  сме чудесно защитени от тези лъчения, но излезете ли „отвъд“, почти няма ефективна защита. А колкото повече време прекарвате в Космоса, толкова повече вашият мозък е засегнат от радиацията. Освен всички други вредни действия радиацията, облъчваща мозъка, доказано ускорява и допълнително причинява болест на Алцхаймер. Това е и едно от най-сериозните предизвикателства пред бъдещите човешки мисии до Луната и Марс – как да се предпазим от радиацията.

 

 

Чудовищни колонии от микроорганизми

Всички знаем колко е неприятно да живееш в стара къща, превзета от мухъл и плесен. Последните предизвикват и сериозни здравословни проблеми, но на Земята имате и избор – просто да напуснете това място.

 

 

В космическия кораб място за отстъпление няма и астронавтите са принудени да живеят с всякакви микроби. Дори напълно стерилизирани и чисти, отделенията на станциите за кратко време се изпълват отново с всякакви бактерии, гъби, плесени и др. организми, отделени от самите хора. На всичко отгоре те могат бързо да се размножават и дори да повреждат уреди и апаратура.

 

Странното обаче е, че в безтегловност навлеците не изглеждат по същия начин като на Земята – подобно на налепи. В орбита микробите се развиват във влага, а последната много често е във вид на плаващи из пространството малки и дори големи водни мехури, съдържащи милиарди организми. Тези водни сфери понякога могат да достигнат размера на баскетболна топка и да съдържат толкова опасни микроби, че от тях се страхуват не само хората, но дори неръждаемата стомана (някои видове могат да предизвикат корозия). Това превръща микроорганизмите в страхотна опасност за екипажа, особено ако не се взимат постоянни специални мерки за почистване и дезинфекция.