В последните няколко седмици Европа търси най-различни начини да се справи с изключително високите температури в края на август. Но освен горещото време и типичните за сезона пожари природата разкри и някои свои потайности. Древното място е познато под няколко имена - Долменът на Гуадалперал, „испанския Стоунхендж“ или „камъните на глада“. Най-интригуващата подробност е, че в продължение на десетилетия, то е скрито дълбоко под воден резервоар. За първи път мястото е било разкрито през 1926 година, когато на повърхността се е показала кръгла група от 150 големи вертикални гранитни камъка (наречени ортостати), датиращи между 2000 и 3000 г. пр.н.е. По това време екипът, ръководен от немския археолог Хуго Обермайер, са направили предположение, че е възможно мястото в близост до Пераледа де ла Мата да е дори по-антично. Сред откритите артефакти са брадви, кремъчни ножове, изделия от керамика и мед. Предвид голямото разнообразие от артефакти се смята, че по всяка вероятност селището е приютило хората, които са построили паметника. Обермайер е успял да възстанови някои от гранитните камъни по техните места и е изработил репродукции на гравюрите, които са били публикувани през 1960 г. Вертикалните камъни образуват яйцевидна камера (долмен), свързваща се с коридор с дължина 21 метра. На входа на коридора има голям стоящ камък, или менхир, върху който е изобразено нещо, подобно на змия. Камерата е била покрита с пръст и чакъл, като около нея има друг кръгообразен пръстен. Както може да се предположи, точната цел на обекта остава въпрос на дебат, но най-честите предположения са това да е било храм, място за търговия покрай река Тежу или гробен анклав.

Историята обаче се губи тук, защото през 1963 г. испанският диктатор Франсиско Франко нареди изграждането на язовир, който да захрани резервоара Valdecañas. Мащабният проект е бил от голямо обществено значение за осигуряването на вода и електричество за слаборазвитите райони на Испания, но долменът и останките от римския град Августобрига останали погребани под водата. Жителите на района виждали върховете на камъните през годините, но сушата през 2019 година допринесла за това да се понижи нивото на водата толкова драстично, че цялата структура била напълно видима за първи път от построяването на язовира. Още тогава NASA се възползва от възможността и публикува снимки, разкриващи „испанския Стоунхендж“. Сега сценарият се повтаря, като този път има силни обществени позиции, които лобират за преместването на камъните на постоянно сухо място. В скорошна статия археологът A.J. Вила Гонсалес също осъди „огромния приток на туристи към мястото въпреки двучасовото ходене през кален терен, за да се стигне до него“. Ето защо испанското правителство обяви мястото за обект от културен интерес и разработва план за защита, за да запази паметника за бъдещите поколения. 

Снимки: Pleonr/CC by SA 4.0

Виж още: Ходещи акули взеха акъла на учените