Илюзорната Вселена

Опитите да се обясни същността на света, който ни заобикаля, на Вселената, са може би на годините на самото човечество. Още в древните индийски легенди се разказва, че в самото начало е съществувал само един безкраен океан от Съзнание, който решил да се раздели на безчет отделни частици, които да могат да се самоопознаят. Така се появила Вселената, ние и всички останали живи същества.

През следващите хилядолетия тази и други подобни истории били считани за измислици, притчи или дори ерес. Но само през последните 50-ина години в научния свят бяха направени множество открития, които разкриват много интересни въпроси. Те са толкова много, че трудно бихме могли да ги обхванем и опишем, но някои от тях водят до обща концепция – тази за създаването на „илюзорната“, или холографската Вселена. Ето няколко примера за това, как нашата обикновена реалност може за миг някой ден да се превърне в променлива илюзия.

Квантовото царство

Спомняте си още от училище какво значи думичката „атом“, нали? Тя произлиза от древна Гърция и нея са употребявали още гръцките философи, които съвсем по логически (или може би по друг?) път са достигнали до постулата си – че всички предмети, целият свят, който виждаме и чувстваме, се състои от много малки частици, които не виждаме – атоми. Думичката „атом“ означава „неделим“, а логиката зад нея била, че гърците си представяли как взимат предмет и започват да го режат и цепят наполовина и наполовина, докато се стигне до момент, в който просто повече няма какво да разцепиш.

Столетия след това тази идея била забравена или пък учените й се присмивали, но в началото на 20-и век тази парадигма също била разрушена. Атомите били доказани на теория, а малко след това и на практика – благодарение на създаването на електронните микроскопи пред физиците се разкрила една цяла нова вселена, дотогава напълно скрита за нас.

Оказало се, че дори атомите, онези неделими частици, се състоят от още по-малки частици: протони, електрони, неутрони. И още десетки други. Учените били толкова впечатлени, че дори оттогава насам символ на науката като цяло се превърнал именно атомът (протонът с обикалящите около него електрони). Всички частици, от които се състои атомът, били наречени кванти (думата квант е латинска и означава „колко“ или „какво количество“), а разделът от науката, занимаващ се с елементарните частици – квантова физика.

Символите на атома

Един от създателите на квантовата теория, по-късно лауреат на Нобелова награда – Нилс Бор, пръв създава теория, в която говори за това, че елементарните частици, квантите, на практика се явяват не точно отделни обекти, ами… вълни, които придобиват вид на частици само при непосредствено наблюдаване. Това ще рече, че ако вие отделите внимание и време за да наблюдавате дадена частица, квант, то тя от вълна се превръща в частица. А когато повече не го наблюдавате, той отново се превръща във вълна.

За да обясни строежа на атома, Нилс Бор предлага (1913 г.) съществуването на стационарни състояния на електрона, в които енергията може да заема само дискретни стойности. Този подход, разработен от Арнолд Зомерфелд и други физици, често се споменава като „старата квантова теория“ от периода 1900 - 1924 г.

През 1923 г. Луи дьо Бройл предлага идеята за двойствената природа на материята въз основа на предположението, че материалните частици имат и вълнови свойства, неразривно свързани с масата и енергията. Движението на частицата Дьо Бройл описва с разпространение на вълна, което през 1927 г. получава експериментално потвърждение в опитите на дифракция на електрони в кристали. Така от чисто фантастични твърдения изведнъж те се превръщат в истински и научно доказани!

Това откритие, както и някои други, разбира се, извършва истински „преврат“ в науката и най-вече в мисленето на хората. Елементарната логика сочи, че тъй като цялата материя се състои от елементарни частици с вълнови свойства, то следва че… Вселената е не повече от една илюзия! Ето и пример:
представете си, че много се радвате, защото сте си купили нов смартфон. Вие наистина му се радвате и му се любувате, нали? Но всъщност той става материален само когато го гледате или си играете с него, а през останалото време представлява неясна вълнова субстанция. И тази ситуация важи не само за телефона ви, ами за целия обкръжаващ ни свят. Ходейки по улицата, вие гледате напред и се радвате на живота, но зад гърба ви той просто не съществува, буквално не е материализиран.

Един от главните аспекти на теорията на Нилс Бор била невъзможността да се определят точни и строги характеристики на частиците. Оттук следвал и изводът, че целият квантов свят е хаотичен и не се поддава на интерпретации, измерване или предвидимост. И въпреки че повечето физици поддържали идеите на учения, те така и не били изучени или приети напълно – може би защото сами по себе си били плашещи и загадъчни?

Триизмерната Вселена

Въпреки това след време се появил един физик, който не само продължил изследванията в областта на „илюзорната Вселена“, но се опитал да създаде на основа на научните факти много по-дълбока, обширна и всеобхватна теория. Неговото име е Дейвид Бом. Той е сътрудник на големите учени Алберт Айнщайн и Робърт Опенхаймер, но е известен и като един от основателите на движението „Ню ейдж“ – подчертаващо връзката на съвременните естествени науки с мистиката.

Дейвид Бом отказва за разлика от мнозинството свои колеги да приеме идеята за това, че квантовият свят не трябва и не може да се описва, както и да повярва в това, че в него липсва какъвто и да било ред, порядък или зависимости. В началото на научната си кариера американецът се занимава предимно с изучаването на плазмата. Електроните, които се намират в плазмено състояние, се оказвало, че се държат в нещо като колектив, група и дори демонстрират поведение, характерно за многоклетъчните организми. Разбира се, не в толкова пряк смисъл. Подобен ефект Бом открива и при изследванията си на електроните в металите. Всяка частица съгласувала своето поведение с още милиардите други около нея.

Тези изследвания навели учения на мисълта за съществуването на много по-дълбока действителност, която се намира на субквантово ниво. Така той създава своята теория за квантовия потенциал, който пронизва целия Космос. Всичко, започвайки от обикновения електрон и завършвайки с галактиките, се явява нещо като единен, цялостен суперорганизъм, чиито движения и действия не са случайни и се случват с определена цел и зависимости.

Разбира се, много учени моментално отхвърлили възгледите на Бом и заявили, че те са грешни и антинаучни. За да докаже своята позиция и да разшири разбиранията на хората за реалността на природата, Бом започва да се занимава сериозно с изучаването на дълбоките, скрити квантови зависимости.

Постепенно той осъзнава, че на практика не съществува само едно или две нива на порядък (ниво на порядък е например светът около нас, който ни се струва подреден и съвършен). Всъщност нивата на порядък са огромно, безкрайно множество. Така че онова, което на хората изглежда хаотично, погледнато от нашето ниво, то на по-високо ниво се оказва съвсем подреден и предсказуем процес. Например за човек, попаднал в стихия, разразена от тропическа буря, случващото се наоколо е пълен ужас и хаос. Само че за метеоролога, който наблюдава лошото време на топло в офиса през „окото“ на спътника, тази буря си е един нормален природен феномен.

Логиката след това продължава да говори – следователно нашата Вселена представлява една триизмерна проекция, или холограма на други нива на порядък. Самата холограма може да послужи за демонстрация на скрития зад нея порядък. Ето защо, за да създадете холограма, е нужно да разделите един лазерен лъч на два отделни. Единият лъч се отразява от заснемания обект и се съединява с втория на стъклен филм, където се появява вълновата картина. За наблюдателя полученото на филма изображение ще изглежда като хаос от линии и кръгове, но ако през нея премине концентриран лъч светлина, ще се появи триизмерна проекция на обекта.

Интересна особеност на холограмата е нейната липса на локализация. Възможно е да разрежете тази стъклена плоскост (филма) на десетки части, но всяко парче ще съдържа в себе си първоначалното изображение. Вълновото изображение на плоскостта – това е всъщност сгънатият, скрит порядък, който при евентуалната проекция (осветяване) се разкрива пред нас.

Бом нарича този невидим и скрит порядък импликативен (скрит), а нашия видим порядък – експликативен (разкрит). Той твърдял, че Вселената е резултат от постоянно разкриване и свиване на невидими нива на битието и представлява не една обикновена и статична „картинка“, а истинско „холодвижение“ – сложен и постоянно променящ се поток от вълни и частици.

Давайки физическо обяснение на теорията си, ученият започнал да се занимава и с философската страна на въпроса. Той заявявал, че няма понятия като „ние“ и „те“, външно и вътрешно, съществува само едно общо „аз“. Той дава и пример, който може би трудно ще разберете, но все пак: „Представете си, че седите в кафене. Столът, на който седите, храната, хората и самото помещение около вас това сте самите вие.“
Дейвид Бом не вижда разлика между живо и неживо, разумно и неразумно – за него Космосът е едно общо и неделимо същество. Ученият съжалявал, че игнорирането на тези знания ще доведе човечеството до още повече страдания и омраза и мечтаел за деня, когато всеки индивид, поглеждайки се в огледалото, ще види настоящото си „аз“ – безкрайна и величествена същност.

Сигурни ли сте, че съществувате?

След всичко казано дотук идва един интересен въпрос. Ако Вселената е илюзия, то значи и ние с вас също сме илюзии? Не ви се вярва? Ето и някои опити за доказателства.

Карл Прибрам е американски неврохирург, професор по психология от университета Джорджтаун, САЩ, роден през далечната 1919 година и починал през януари тази година. Той посвещава живота си на изучаването на мозъка и по-точно на неговите способности за натрупване и запазване на информация. В средата на 20-и век господствала идеята за съществуването на специални клетки на главния мозък, отговорни за паметта и намиращи се на строго определени места. Веднъж обаче Прибрам се запознал с резултатите на експеримент, при който плъх бил обучаван да разпознава различни вещи, а след това постепенно били премахвани части от мозъка му, за да се изясни мястото и зоните, отговорни за това обучение. Учените били поразени от факта, че дори при изрязване на по-голямата част от мозъка на животното, то получените навици се запазвали.

Този факт принудил Прибрам да се усъмни в общоприетите закони. Както и в случая с плъховете той открил същия ефект и при хора, претърпели изрязване на различни части от мозъка. Въпреки огромната загуба на този „материал“, хората все така добре помнели кои са, къде живеят, какво знаят и умеят.

Карл Прибрам дълго време не можел да разбере как точно е устроена паметта, докато не попаднал на статия за холограмите. Написаното в нея го ударило като мълния, когато прочел, че всяко парченце от холографския филм съдържа цялата първоначална информация! По този начин той намерил обяснение за нелокалността на паметта. И в своите по-нататъшни проучвания доказвал, че в основата на работата на невроните на мозъка лежи именно холографският принцип.

По-късно ученият създава и цяла теория. В нея описва, че мозъкът на практика ни заблуждава, създавайки за нас илюзия за външното и вътрешното. На практика ние виждаме и усещаме само и единствено благодарение на мозъка, който проектира целият ни свят отвътре, като не приема сигнали отвън (извън нашия порядък). Или по-просто казано – ние живеем затворени в собствения си мозък!

Проекция отвътре

Теорията на Карл Прибрам дълги години е отричана и не е приемана насериозно. Само че неотдавна беше направено откритие, което предизвика истински взривен ефект. Учени от университета Брандейс в САЩ сравниха системата от неврони в мозъка със… системата на разположение на галактическите суперклъстери във Вселената (гигантски струпвания от галактики) и получиха поразително еднакви резултати. Тяхната структура е почти идентична.

Тепърва доказателства (или отричания) на подобни теории ще бъдат намирани. Днес теорията за холографската, илюзорна Вселена стремително се развива и интересът към нея нараства. Прословутият Голям адронен колайдер, в който работят хиляди научни светила от цял свят, бе създаден и с такава цел – да намери Хигс бозона (частицата на Бога). Това е субквантова частица, от която според предположенията се състои самата тъкан на реалността. При строежа на колайдера много учени и философи изказаха мнението си, че когато човечеството в крайна сметка разбере принципа на строежа на реалността, това ще се превърне в най-великата научна и духовна революция в историята на човечеството. И ето какво се случи няколко години по-късно.

На 4 юли 2012 от CERN съобщават, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 гигаелектронволта, т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както е предсказано от Стандартния модел, но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица. На 14 март 2013 CERN потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон. Според някои това е най-голямото научно откритие в областта на физиката от началото на 21-ви век.

На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс е награден (заедно с Франсоа Англер) с Нобеловата награда за физика за това откритие.