Имат ли маймуните чувство за хумор?

Скорошно проучване върху шегите, смеха и неговото влияние върху човешките отношения показва, че приматите се радват на първични шеги и смешни случайности. Докато употребата на езикови шеги е ограничена само до хората, практическите шеги, погаждането на номера и първичната реакция на чуждото нещастие или непохватност със смях са присъщи и на маймуните.

Според авторите на проучването човешкият смях е започнал като копиране на звуковата покана за игра на древните маймуни и хронологично предхожда говора. Някои от основните характеристики на смеха и до днес остават животински – той предполага учестяване на дишането и подобно на прозяването е заразен.

Друг експеримент в рамките на същото проучване показва точно в какъв мащаб смехът е заразителен. Когато сте на комедийно шоу или гледате забавен филм на кино, сигурно ви изглежда, че всички зрители се “заразяват” взаимно с добро настроение. Социални експерименти проведени на публични места показват, че това не е вярно. Групата хора, чиито смях възприемаме и повтаряме, е ограничена до 3-4 души. На места, предполагащи хумор и забавление, всеки присъстващ се смее заедно с близките си хора, като по този начин се създава впечатлението, че всички присъстващи възприемат и повтарят смеха си.