Маймуната, която обърка всичко

Публикувана за пръв път през 60-те години на миналия век, тази рисунка на Рудолф Залингер, макар и често критикувана за прекалено опростената презентация на естествения процес на човешка еволюция, до неотдавна, общо взето, съвпадаше доста точно с идеята на антрополозите за това, как точно е протекла тя.
Наречена „Маршът на прогреса”, тя изобразява в линейна последователност развитието на простите примати и превръщането им във вида, известен като „Съвременен (разумен) човек” (Homo sapiens).
Серия неотдавнашни открития обаче заплашват да преобърнат надолу с главата стройната еволюционна теория, която всички ние познаваме от учебниците по естествена история. Твърде е възможно нашето собствено родословно дърво да прилича повече на – както се шегуват някои учени – обърнат кактус или дори на гъста мрежа от взаимовръзки.
Особено тежък аргумент в тази посока се оказа едно изненадващо откритие, направено през 2008 година от американския палеонтолог Лий Бъргър в местността Малапа, Южна Африка.

Предистория на предисторията

В началото на 20 век, точно когато идеите на Чарлз Дарвин поставят началото на Модерната теория за еволюцията, нещата около произхода на човешкия вид изглеждат повече от ясни. Всички следи сочат към далечен маймуноподобен наш роднина – ходещ изправен и с голям мозък, наречен от учените Homo еrectus (Изправен човек).
Последните изследвания на открити фосили сочат, че той е населявал Земята отпреди 1.8 милиона до 550 000 години и е бил разпространен основно в Азия и Африка.
Фактът, че Homo Erectus е можел да борави доста умело с различни примитивни инструменти и е познавал огъня, доказват убедително, че именно той е най-ранният предшественик на съвременния Homo Sapiens.
Малко след откритието на „Изправения човек” антрополозите започват да откриват останки и от още по-ранни представители на човекоподобните примати – познати днес като „австралопитеки”.
Големият въпрос, който изниква в резултат на тези открития, е как и дали тези още по-ранни представители на вида са свързани с Homo еrectus.

През 60-те години, след серия находки в Източна Африка, антрополозите смятат, че са намерили липсващото звено между ранните австралопитеки и Homo еrectus.
Новият вид получава официално името Homo habilis или „Умел човек” и притежава доста от чертите на австралопитеките (ходи изправен и на два крака), но обемът на мозъка му е значително по-малък от този на Homo erectus.
През следващия половин век „Умелият човек” удобно запълва голямата празнота в еволюционната линия на Homo sapiens и отлично се вписва (макар и с някои уговорки) в теорията за линейната еволюция на вида ни.

Още един предтеча?

Все пак тук няма как напълно да пренебрегнем споменатите „някои уговорки”, заключващи се в една друга находка, предшестваща откриването на Homo habilis, която не дава мира на учените и обърква иначе добре построените им линейни еволюционни планове.
Става дума за подвид хоминин (създание, което таксономията причислява към голямата група на хуманоидните примати), станал по-късно известен с името Paranthropus boisei. Факт – този вид притежава по-скоро горилоподобни черти (значително по-малък череп, липса на доказателства за изправен стоеж), но в същото време учените установяват, че живял по същото време, по което е живял и Homo habilis. Нещо повече – по всичко личи, че двата вида са обитавали сходен или дори един и същ хабитат.

До началото на 70-те много от привържениците на линейната теория са настоявали, че Paranthropus boisei е по-скоро аномалия, еволюционно изключение, просто неуспешен експеримент в естествения процес на развитие.
Тогава обаче друга находка, открита в Кооби Фора – местност в северна Кения, разбива на пух и прах тези хипотези. Намерените там черепни фрагменти подсказват за още един вид хоминин, притежаващ много от чертите на „Умелия човек” и неговите наследници: голям мозък и широко, плоско лице – все белези, които антрополозите свързват с човекоподобните ни предци.

Номер 1470

Тъй като останките от Кооби Фора са доста оскъдни, защитниците на линейната теория бързат да ги отхвърлят с аргумента, че те не са достатъчно убедително доказателство за съществуването на друго разклонение на вида, обитавало планетата приблизително по същото време както Homo habilis. Съмненията за открит нов вид са толкова силни, че находката дори не получава официално таксономично наименование. Учените я наричат просто „череп KNM-ER 1470” или просто „1470” за по-кратко.
Това обаче бързо се променя, когато през 2007 група палеонтолози от института „Туркана Базин” в Найроби, Кения, ръководени от доктор Меве Лики, започват да откриват още подобни фосили в същия регион.
В крайна сметка дори най-големите скептици са длъжни да признаят, че става дума за нов, непознат дотогава на науката подвид хоминин, който официално е наречен Homo rudolfensis.
Удивителното в случая е, че тези последни доказателства ясно сочат, че не един, цели три различни вида хоминини (Homo habilis, Paranthropus boisei и Homo rudolfensis) са обитавали праисторическа Африка преди около 2 милиона години. С други думи всеки един от тях би могъл да бъде основоположник на вида Homo erectus и респективно наш пряк, макар и далечен предтеча.

Маймуната, която обърка всичко

След сензационните находки на доктор Лики и неговия екип местността Кооби Фора привлича вниманието на антрополозите. Това води до нова серия разкопки, a откритите останки дават основаниe на много учени да твърдят, че видовото разнообразие на хоминините, обитавали aфриканския континент в този времеви период, е дори още по-голямо. Някои от най-смелите теории добавят още два подвида, увеличавайки общия брой до пет различни хуманоидни примата, всеки от които потенциален кандидат за предшественик на Homo еrectus.
За съжаление повечето костни фрагменти, намерени в Кооби Фора, са прекалено оскъдни и зле запазени, затова задават повече въпроси, отколкото отговори. Хипотезите се трупат една върху друга, без нито една от тях да звучи достатъчно убедително, докато през 2008 деветгодишният син на палеонтолога Лий Бъргър – Матю, не се натъква случайно на една нова находка, която буквално разтърсва научния свят.
По време на разкопки в местността Малапа в Южна Африка, на хиляди километри от Кооби Фора, той попада на останките от нов, непознат на науката вид човекоподобен примат, който през 2010 официално е наречен Australopithecus sediba. За разлика от находките в Кооби Фора обаче скелетът, който намира Бъргър, е изумително добре запазен: ученият дори открива останки от кожа по някои от костите.
В много от специфичните си белези Sediba е типичен австралопитек – с малък обем на мозъка (макар и доста по-голям от този на шимпанзетата например), тесни рамене, подходящи повече за катерене, отколкото за бягане и ходене по земята; прекалено издължени предни крайници.
Успоредно с това обаче откритият от Бъргър хоминин притежава и много „човешки” черти: ясно изразен и добре развит префронтален кортекс, малки зъби, прецизен захват на ръката, предполагащ умение за боравене с инструменти, колена и бедрени кости, адаптирани за изправено ходене.
Поддръжниците на линейната теория обаче бързат да отхвърлят Australopithecus sediba като потенциален кандидат за вероятен предшественик на Homo еrectus. Според тях нито едно от научните доказателства в сега съществуващата еволюционна теория не подкрепя тази хипотеза. Според тях Australopithecus sediba е всичко, което Homo Habilis не е: австралопитек с малък мозък, обитавал Южна Африка преди 2 милиона години, т.е. 300 000 години преди Homo habilis, живял в Източна Африка и притежаващ значително по-голям обем на мозъка.
Иначе казано: погрешен вид хоминин, обитавал погрешно време и погрешно място.

Кой е първи?

Откривателят на Australopithecus sediba обаче е склонен да спори по този въпрос. Според доктор Бъргър Sediba e много по-добра кандидатура за вероятен пряк предшественик на „Изправения човек” от Homo habilis.
Неговата дентална, скелетна структура и строежът на черепа го доближават много повече до Homo еrectus, а единственото, което го дисквалифицира, е мозъчният му капацитет.
Теорията на Бъргър в случая е проста: според него първо група източноафрикански австралопитеци с малък обем на мозъка са еволюирали до Homo habilis преди около 2.3 милиона години. Тази генетична линия обаче е отмряла, т.е. не е успяла да се закрепи. Малко по-късно обаче Australopithecus sediba, обитаващи Южна Африка, са еволюирали до Homo erectus – предшествениците на съвременните хода с голям обем на мозъка.

Разбира се, за да се приеме за валидна тази теория, са нужни още доказателства, подкрепящи тезата за съвместно съжителстващи няколко различни вида австралопитеци, обитаващи различни области от aфриканския  континент по приблизително едно и също време.
Критиците на Бъргър отхвърлят това твърдение и настояват, че тук не става дума за различни видове, а за минорни вариации в белезите на един и същ вид. Те базират допускането си на факта, че и съвременните хоpа показват подобни отклонения в скелетната си структура, цвета на кожата, строежа на костите си и други, но в крайна сметка принадлежат към един и същи биологичен вид.

„Диетични” доказателства

Съдейки по наличните палеонтологични доказателства, нито една от двете теории не може да получи превес – така на пръв поглед изглежда, че Бъргър и неговите опоненти са достигнали до един вид научен импас.
Едно ново изследване, публикувано през 2011 година, обаче променя драстично нещата.
Група учени от Университета в Юта са намерили как с висока степен на точност да установят каква е била хранителната диета на всеки вид праисторически примат. За целта те изследват въглеродните остатъци по зъбния емайл на всеки от откритите до момента останки от хоминини.
Идеята е, че ако хранителните навици на всеки от тях са различни, то те вероятно принадлежат към различни биологични видове.
Първото изследване челюстта на Paranthropus boisei успява да промени драстично представите на учените за диетата на нашите предци. Дoскоро се смяташе, че подобно на много от съвременните примати, те са се хранили предимно с корени и семена. Частиците по зъбите на Paranthropus boisei обаче показват ясно, че този вид е прекарвал дните си предимно в... паша, т.е. Основното, с което се е прехранвал, е билa обикновена трева.

Последващо изследване на останките от Australopithecus sediba рисува коренно различна картина. Оказва се, че австралопитекът на Бъргър е хапвал листа, плодове и дори дървесна кора – диета доста по-различна от тази на Paranthropus boisei. В крайна сметка това макар и косвено доказателство наклонява везните в посока на хипотезата за множество различни видове хоминини, съжителствали по едно и също време на африканския континент.
И не само че не успява да даде ясен и окончателен отговор на въпроса, кой всъщност е предшественикът на Homo еrectus – Homo habilis или Australopithecus sediba, допринася за още по-голямо объркване в и без друго доста сложната плетеница от взаимовръзки, съставяща родословното ни дърво.