Свръхтънки и гъвкави соларни панели са една от големите цели на енергетиката. Учени са приближили областта доста в комбинацията на волфрам диселен и молидбен дислуфид. Полученият така полупрозрачен материал е свръхлек – 300 квадратни метра от него тежат 1 грам, а дебелината му е близо 100 000 пъти по-малка от тази на човешки косъм.

Защо не се използва графен, който е двуизмерен? Защото не е електропроводим, електроните в структурата му не са мобилни. За сметка на това волфрам диселениевият кристал провежда доста добре електричеството и все пак запазва доста висока якост за 4 атома дебел материал. Проблемът преди е бил, че при взаимодействието между материала и слънчевата светлина се отделят електрони, което оставя катионни дупки в матрицата и ефективността му спада невероятно бързо. Молибден дисулфидът запазва въпросните електрони в отделен слой, за да се рекомбинират отново впоследствие.

Материалът може да се използва както за конвенционални фотоклетки, така и за прозорци – полупрозрачен е. Проблемът е в сложността на изработка – дори една молекула между двата материала и фотоклетката няма да работи. Дали ще зареждаме умните си часовници от прозореца? Предстои да разберем, но за момента можете да помечтаете в коментарите.