На много градски обитатели може да им е трудно да разберат, но до сравнително неотдавна Луната беше най-яркият източник на светлина през нощта. Същевременно, тъй като Луната се бори да пробие през ярките изкуствени светлини, няколко важни естествени ритъма при различни видове са засегнати, започвайки от съня и миграцията, та чак до менструацията.

Когато нощта никога не потъмнява

За много съвременни хора, особено за жителите на градовете, нощното небе рядко е тъмно. Светлината идва от множество източници – от улични лампи до ярки неонови реклами на мотели и екрани на смартфони, държани близо до лицето след залез-слънце. Както се съобщава в „Новият световен атлас на изкуствената яркост на нощното небе“, повече от 80% от хората живеят под небе, засегнато от светлинно замърсяване, което влияе на способността им да виждат Млечния път. Жителите на САЩ и Европа са в още по-лошо положение, като процентът в тези региони скача до 99%.

Светлината от градовете достига дори до отдалечени места на стотици километри разстояние. Примери за това са светлините на Лас Вегас и Лос Анджелис, които се виждат от Националния парк „Долината на смъртта“.

Нарушен лунен ритъм при хората

Хората имат 24-часов циркаден ритъм, който регулира важни биологични процеси, като сън, будност, освобождаване на хормони и дори храносмилане. Съществува обаче и друг, много по-бавен часовник, синхронизиран с лунния цикъл. Този лунен часовник влияе върху съня, плодовитостта и хормоналните модели на човечеството от хиляди години. Въпреки това дори научните изследвания сочат, че Луната постепенно губи влиянието си върху нас заради изкуственото осветление през нощта.

Може би най-ярък пример за това е проучване от 2025 г., което показва, че менструалните цикли на група жени преди 2010 г. са били значително синхронизирани с лунния цикъл. След 2010 г. обаче това вече не е било така с изключение на януари.

Каква е разликата? Изследователите посочват въвеждането на светодиоди (LED) и продължителното използване на смартфони, които значително са се увеличили от 2010 г. насам. Те изказват хипотезата, че „високите гравиметрични сили между Луната, Слънцето и Земята всеки януари са достатъчни за тази синхронизация, докато увеличеното излагане на изкуствена светлина през нощта нарушава синхронизацията през останалото време“.

Други ефекти на изкуствената светлина включват нарушени цикли на съня поради намеса в производството на мелатонин (хормон, регулиращ съня), възпаления, нарушения на настроението и метаболитни дисфункции.

Корали губят репродуктивния хронометър на Луната

Кораловите рифове живеят в океана, но все пак зависят от Луната. Цялата колония използва лунния метроном, за да координира масовото размножаване, което означава, че оцеляването им като вид зависи от конкретни фази на Луната.

Изследователите доказаха това, като замениха естествената лунна светлина с постоянна светлина или тъмнина. Резултатът беше пълен хаос, тъй като гените, отговарящи за биологичния часовник, излязоха от ритъм и размножаването се срина.

Въпреки че експериментът беше проведен в лаборатория, учените предупреждават, че коралите в близост до крайбрежните райони вече може да са засегнати от срив в кораловите събития поради светлинното замърсяване, макар че не могат да се изключат и други форми на замърсяване.

Морски насекоми и мигриращи животни: изгубени в курса

Дори най-малките видове синхронизират някои от своите биологични процеси с Луната и по този начин са засегнати от изкуствената нощна светлина. Например морски насекоми като Clunio marinus се размножават по време на отлив, който се причинява от Луната. Проучвания са показали, че те притежават вътрешни лунни часовници, които зависят от месечни сигнали, които могат да изчезнат при постоянна осветеност.

Други видове, като птици и костенурки, разчитат на Луната и звездите за навигация. Изкуствена нощна светлина в близост до бреговете и в градовете обаче заблуждава птиците, което води до дезориентация или до летене право към източниците на светлина. Малките костенурки също губят ориентация и се озовават на брега вместо във водата.

Луната беше фокусна точка за различни видове, които синхронизираха биологичните си процеси с нейния цикъл. С разпространението на изкуствената нощна светлина обаче тази връзка отслабва. Нощите ни вече не са тъмни и ние се отдалечаваме от древния сигнал, който е направлявал живота в продължение на хилядолетия.

Снимка: Unsplash

Виж още: Имплант с размер на оризово зърно помага на хора с пълна загуба на зрението да четат отново