Изследване на група палеонтолози от Аржентина, Бразилия и САЩ установи как динозаврите са произлезли от своите предшественици – архозаврите. Новото датиране показва, че тези същества са живели на Земята 5-10 милиона години по-късно, което означава, че динозаврите и архозаврите са разделени от промеждутък, по-малък от 5 милиона години. Така излиза, че динозаврите са еволюирали доста бързо, а първите архозаври може и да не са били част от репопулацията след Голямото пермско измиране преди почти 252 милиона години.
Учените са събрали образци от циркон от скалистия слой, съхраняващ следите от архозаврите, разположен малко по-ниско от слоя с останки от динозаври във формацията Канарис в Аржентина. Тези кристали са продукт на вулканични взривове и съдържат радиоактивен уран, който във времето се разпада и превръща в олово с циркон в своята структура. Чрез измерване съдържанието на уран и олово в тези образци учените са успели да датират геологическия слой – той спада към периода отпреди 235-234 милиона години, т.е. в края на периода триас. Според предишните датирания той се считаше за 10 милиона години по-стар. По този начин динозаврите са се появили и разпространили много бързо в същата влажна тропическа среда, в която по-рано са живели предците им, като не са имали голямо влияние на екосистемата, както се считаше по-рано. Що се касае до архозаврите, то сега не подлежи на съмнение, че тяхната популация се е възстановила след пермското измиране, тъй като хронологично те са се оказали много по-близо до динозаврите.