Откриха древна птица със 7-метров размах на крилата

Учени идентифицираха непознат досега вид гигантски птици. Според оценка на американските изследователи, особеността на вида, наречен Pelagornis sandersi е това, че е около 2 пъти по-голям от Кралския албатрос – най-голямата от съвременните живи летящи птици. Размахът на крилата на находката на учените се оценява на 6-7.3 метра. Птиците от вида Pelagornis sandersi са обитавали Земята преди около 25-28 милиона години, тоест след като динозаврите са измрели, но и доста преди появата на човека.

Вкаменелостите са открити случайно още през 1983 година по време на работа при строителството на терминала на летището в град Чарлстън, Южна Каролина. Според автора на изследването Дан Ксепка от Националния център по еволюционен синтез в Дарем, горната кост на крилото на древната птица е по-голяма от ръката му. В момента, отлично запазеният скелет на птицата се пази в музея Чарлстън, а учените са раздвоени относно резултатите от многогодишните му изследвания.

За това, че Pelagornis sandersi е можела да лети свидетелства строежа на нейния скелет. Съществото е имало тънки плоски кости, къси дебели крака и гигантски крила, позволяващи и да се чувства комфортно във въздуха, но не и на земята. Впрочем, изследователите са били смутени от размера на тялото на гиганта, който е бил в противоречие с математическите модели, определящи максималния размер на летящите птици. С помощта на компютърно моделиране, Ксепка е определил, че Pelagornis sandersi е възможно да не е успявала да излети само с размахване на крилата, затова навярно се е издигала във въздуха подобно на човек с делтапланер – затичвайки се под наклон. Предполага се, че птицата е умеела да планира отлично над океана и със своите дълги, покрити със зъби челюсти е измъквала от него морски обитатели, като калмари и змиорки, например. Пред учените седи задачата за по-нататъшното изучаване на вида и изясняване на въпроса – защо Pelagornis sandersi в края на краищата са измрели?