Италиански учени поставиха под съмнение няколко от основните принципа на класическата генетика, в това число времевата скала, необходима за предаване на генетичната информация – вместо стотици хиляди години, както се смяташе досега, този процес може да става фактически в „реално време“.

 

В класическата генетика, законите на Мендел определят, че наследяването на генетичните признаци се предават от едно поколение на друго само в резултат на полово размножаване. Информацията се предава чрез половите клетки на един вид (яйцеклетките и сперматозоидите) и никога чрез соматичните (телесните) клетки. Генетичните промени, в съответствие с тези закони могат да отнемат няколко поколения за да се появят.

Сега, учените са открили нов механизъм за предаване на генетичната информация чрез соматичните клетки. Това премахва т.нар. „бариера на Вейсман“, според която наследствената информация може да се предава единствено от гените към клетките на тялото, но не и обратно.

Последствията от откритието могат да бъдат много разнообразни, тъй като нашите соматични клетки, които страдат от храната, околната среда и начина на живот може да окажат влияние на съдбата на нашите потомци в далечно бъдеще.